По това време на годината сякаш ставаме по-добри. Коледният дух ни завладява и ни се иска всички да са щастливи. Участваме в благотворителни каузи, даряваме или просто помагаме. Всеки според усещането и възможностите си.
А аз ще ви разкажа за още една малка добрина, поредната, която добавям към поредицата – 1 и 2 част.
Този път историята е на моя приятелка, но ще я разкажа от първо лице, за благозвучие😊
„Имам среща и съм се разбързала, че нещо окъснях. Влизам в метрото и се засилвам към „въртележките“. Напоследък плащам с телефона, много е удобно, не се занимаваш с билети и разни такива. Доближавам телефона, но нещо не сработва. Изписва някакво съобщение. Поглеждам телефона, операцията е минала и уж всичко е наред, но „въртележката“ не ме пуска. От другата страна е застанал мъж с три деца. Нещо чакат. Явно ме е видял, че се суетя. Докато се усетя, той се приближи и маркира картата си. „Въртележката“ ме пуска най-накрая и преминавам от другата страна. Поглеждам мъжа, дори не знам какво да направя. Благодаря му и продължавам. Може би не му благодарих достатъчно! Не знам. Но не бях подготвена да реагирам, стана толкова бързо и неочаквано.“
Кратичка история, но много мила. Материалната стойност на жеста е нищожна, но емоционалната… Случвало ли ви се е най-неочаквано да получите помощ от непознат човек? Просто ей така, без показност, неочакван жест на доброта.
Оглеждайте се повече. Може някой близо до вас да има нужда от помощ 😊
Много ми се иска да бъдем по-добри. Не само около Коледа…