Категория: … Пътуването

И двете, моля 😊

Казвала съм колко обичам морето, но и планината има своето място в сърцето ми. Да погледнеш от високо. Да преодолееш собствените си граници, изкачвайки се по планинските върхове.

Това лято отпуските ни бяха доста хаотични, по-кратки, но повече. Не знам кое е по-добре. Една дълга почивка или повече по-кратки? На мен май по ми пасва концепцията с повече по-кратки, така имам усещането за динамика и разнообразие.

Искам да ви разкажа за един прекрасен планински маршрут в Пирин, който извървяхме през последната кратка почивка – Хижа Безбог – Попово езеро и обратно. Преди време бяхме го правили, но тогава беше малко случайно. Бяхме тръгнали да катерим връх Безбог, но нещо не уцелихме маркировката и като се полутахме, решихме да отидем до езерото, да не сме капо. Сега го повторихме съвсем целенасочено и ми хареса още повече.

Маршрутът е по-скоро лек, има си своите предизвикателства, но не бих го определила като труден. Може да се съчетае и с по-трудни преходи, ако искате да предизвикате себе си. А може и да е допълнение към по-лежерна СПА почивка. Каквото ви се иска. Гледките през цялото време са уникални. Пирин с неговата сурова, малко плашеща на моменти красота.

В началото има един доста стръмен участък, след него се тръгва по пътека. Ту се изкачва, ту се спуска. Малко като живота, ту нагоре, ту надолу. Има и по-тегави участъци с повече камъни, но като цяло нищо отказващо. В един момент в далечината се вижда езерото, в следващия се скрива и при всяко следващо появяване е по-близо.

В езерото има кръгло островче. Легенда разказва, че един поп се хвърлил в езерото от мъка по дъщеря си, почернена от турците, килимявката му изплувала и така се образувало островчето, от там и името на езерото.

До хижа Безбог се стига с лифт, който тръгва от хижа Гоце Делчев. Има доста варианти за нощувки – Банско, Баня, Добринище… Ние бяхме в Баня и от там до лифта е около половин час с кола.

Работното време на лифта е от 8.30 ч., ние отидохме малко по-рано и успяхме да избегнем чакане, добре е да сте там към 8 – 8 и нещо. След около 20 минути сте на хижа Безбог. Пред хижата има езеро, но не то е нашата цел 😊 Има информационни табла с различните маршрути и маркировката за тях. Нашият маршрут беше добре маркиран с бяло-зелено-бяло.

Имаше доста хора, но не прекалено. По едно време ни застигна неголяма групичка. Известно време вървяха след нас и от това, което си говореха разбрахме, че са опитни планинари. Като ни изпреварваха ги попитахме, кой е един от близките върхове и те изнесоха цяла беседа. „Това е Сиврия, а това е Полежан, този отсреща е Джано, а този красавец е Джангал.“ Получихме и ценни указания, ако решим да катерим върховете. Започнахме да правим планове за Полежан, надявам се догодина да ги случим.

И така по пътеката, по пътеката за около час и половина се стига до езерото.

Там можете да си починете, да похапнете, да полежите на тревата, да пробвате колко е студена водата, няма да минете и без фотосесия с езерото за фон. Ние за съжаление не можахме много да постоим, времето тръгна да се разваля и ние се разбързахме да минем между капките. В крайна сметка, така и не заваля, но как да знаем, а в планината не е майтап.

Обратния път отнема приблизително същото време. На мен връщането ми беше по-лесно, по принцип предпочитам спускането пред изкачването.

На хижата можете да изпиете по бира преди лифта, а може и като слезете от лифта, около станцията има доста заведения. А по пътя към Добринище имаше ресторант с прясна риба, мисля че се казваше Развъдника, който изглеждаше доста добре, но не сме го пробвали.

Това е съвсем на кратко. Питайте ме, ако решите да ходите и нещо още искате да разберете.

Айларипи…

Последните дни все сядам да пиша за лятното ни пътешествие и все с нещо друго се отплесвам😊

Вече показах някои детайли и сега ще се опитам да разкажа по цялостно като се надявам, че споделеното ще ви даде идеи и ще събуди любопитството ви да опознаете по-добре нашата северна съседка.

Нямам обяснение защо тази толкова близка като разстояние дестинация не е много популярна сред българите. Може би заради представата, която имаме за Румъния, не знам. Но според мен би било добре да променим отношението си. Не ми е особено приятно да го кажа, но изглежда, че Румъния ни е изпреварила в много отношения.

Първото ни впечатления бяха хубавите пътища, дори и „селските“ пътища са в много добро състояние. Ние пътувахме с кола, нямам наблюдение над обществения транспорт, но предполагам, че е добре организиран. Единствената ми забележка към пътищата е, че имаше не малки участъци без бензиностанции, добре е да се планира предварително необходимостта от зареждане, за да се избегнат неприятни изненади.

Маршрутът ни беше Русе – Брашов – Сибиу – Русе, като на връщане минахме през Трансфагарашан, за който вече разказах в За Пътищата и хората. От Брашов направихме еднодневно ходене до Сигишоара, ходихме и до Бран (няма как да не се отиде в замъка на Дракула, Дракула се експлоатира много и навсякъде има нещо, свързано с него) и Синая (двореца Пелеш и малкия Пелишор). В Брашов имахме три нощувки, а в Сибиу две. Не бяха много дни, ако имаше още и тях щяхме да уплътним с интересни места, но колкото толкова, както се казва.

Започвам със Сибиу, определено на мен ми хареса най-много. Вече разказах за очите на Сибиу в Някой те гледа, от които съм обсебена😊

Piața Mare (големия площад), Piata Mica (малкия площад), Площада на авиаторите, Моста на лъжите, Кулата на градския съвет, Крепостната стена и кулите…, изброявам много на бързо основните неща, които няма как да пропуснете. Зависи колко дни имате на разположение и как искате да ги прекарате.

За Сибиу бяхме решили, че просто ще се разхождаме и ще се наслаждаваме на града. Обичам да опознавам нови градове като се разхождам из улиците, спирам се да позяпам нещо, просто да седна някъде за кафе или похапване, да гледам местните хора, да се потопя в атмосферата. Ако искате да усетите града, задължително трябва да постоите на малкия площад, най-добре една вечеря там или поне кафе.

А на моста на лъжите внимавайте, поверието е, че ако излъжеш докато си на моста, той ще се срути. Е нямаше как да не питам мъжа ми дали ме обича, докато сме на моста. И познайте, мостът си е още цял 🙂

Много още мога да кажа, но спирам до тук, ако решите, някой ден ще си създадете ваши си впечатления.

Слагам няколко снимки за разкош и за да подплатя думите.

Брашов също е много красив град, а и е добра отправна точка за други интересни места, замъци дворци и разни чудесии.

Със сигурност ще се разходите по площада и ще разгледате Черната църква. Можете да потърсите най-тясната улица или въжената улица, която е широка малко повече от метър и като разпериш ръце я заемаш цялата.

Ако имате повече време, можете да се качите с лифта в планината Тимпа (станцията на лифта е много близо да централната част на града) и да погледнете града от високо. Гледката си струва, определено!

Приятно е и само да се разхождаш, улиците на града са оживени, но без да е пренаселено.

И за Брашов има още много за казване, но най-добре е да се види на място.

Няма как да не кажа и няколко думи за Сигишоара. Много цветен и живописен ми се стори или поне това, което успяхме да видим. И в Сибиу и Брашов сградите са цветни, но тук цветовете бяха по-ярки и наситени. Много ми хареса часовниковата кула, която си има разни фигурки, подобно на тази в Прага. Ние успяхме да видим само барабанчика, който отмерва точните часове, а един младеж, от който си купихме магнити ми каза, че „пълната програма“ е в края на деня, но не го разпитах повече, защото нямаше да сме там по това време.

И от тук малко снимки 😊

Няма да задълбавам в повече подробности, ако решите да посетите някои от тези градове, можете да намерите подробна информация из нета, а и винаги можете да ме питате. Идеята ми сега е само да ви пусна мухата.

И накрая няколко думи за храната. Знаете, че обичам да похапвам. Важна част от опознаването на дадена държава за мен е местната храна. И не е чудно, че още се боря с двата килограма, които качих докато бяхме в Румъния. Като чуеш румънска кухня, най-вероятно първото, за което сещаш е мамалига и има защо. Имаше всичко с мамалига. Аз по принцип това румънско нещо не го ям, само опитах, но все още продължавам да не го ям. Ядохме и техния вариант на кебапчета, по-малки са от нашите и имат някаква непозната за мен подправка, но са вкусни. На тема месо всичко доста прилича, на това, което си знаем. Странно за мен беше, че почти не се ядат салати. Салатите винаги бяха в края на менюто и определено не се радваха на популярност. Десертите не ме впечатлиха особено. Добре е да се пробват папанашите, нещо пържено подобно на поничка, полято със сладко и може би заквасена сметана, но и да ги пропуснете, няма да е голяма загуба.

Може би най-много се впечатлих от тестените им неща – гогоши (нещо средно между нашите едновремешни понички и мекици, но с всякакви пълнежи) и ковриги (гевреци в невероятно разнообразие, включително и пълнени с крем, сладко и какво ли още не), основно на тях дължа качените килограми, защото бях принудена да опитам колкото може повече, много са вкусни, потвърдено многократно. Имаше пекарни буквално на всяка крачка.

Обслужването в заведенията би могло да бъде и по-добро, с някои изключения, има какво да се желае в тази посока. Но нали трябва и нещо негативно да има да кажа, че то само суперлативи не върви 😊

Ами май си казах основните неща за Трансилванското ни приключение. Ако нещо ви е заинтригувало, с радост ще разкажа повече лично на по кафе или вечеря.  

Освен с основното си значение, думата път често се използва и като метафора. Обичаме да гледаме на живота като път, по който вървим. Казваме – „Следвай пътя си“, „Гледай си пътя“, „Житейски път“, „Кариерен път“ и т.н.

Ако приемем, че животът е път, то румънският Трансфагарашан е просто идеален за това сравнение, това е животът, такъв, какъвто е.

Горещо препоръчвам, ако обикаляте из Румъния или просто минавате, да пресечете Карпатите по този път. Имате оправдание да не го направите, само ако ви става лошо при пътуване, ако е така, по-добре си го спестете.

Защо казвам, че Трансфагарашан е идеален. Този път е събрал в себе си, толкова много неща – труден е и предизвикателен, има изкачване, има и спускане, има прекрасни гледки, но и спиращи дъха пропасти, има слънчеви полянки, но има и преспи сняг, останали от зимата.

Този път може да те предизвика да дадеш всичко от себе си, но може и да те обезкуражи с предизвикателствата си. Може да те очарова, може и да те изплаши.

Не знаеш какво те чака след завоя, а те завоите са доста. Има остри завои, има и обратни завои, някои идват внезапно, други се виждат отдалеч и имаш време да се подготвиш.

На места няма предпазни мантинели, разчиташ само на себе си. А има и добре уредени участъци, с паркинг и заведения.

Има и лифт, който може бързо да те доведе до върха, но ако го използваш губиш много от цялото преживяване.

Начините на придвижване също са разнообразни – автомобил, мотор, колело… Всеки се движи със своето темпо и според възможностите си. Някои са толерантни и дават път, други са напористи и изпреварват дори и на забранени участъци. Някои бързат и влизат рязко в завоите, други карат бавно и се наслаждават на красотата наоколо.

Уж само един път, а предизвика в мен толкова размисли, толкова много асоциации и спомени.