Така ми се иска да напиша нещо жизнерадостно и весело.
Скоро, много скоро ще го напиша. Но точно сега не се чувствам така и имам нужда от нещо различно.
Защо си причиняваме всичко това? Не знам…
Понякога си мисля, че на мен нещо не ми е наред. И най-вероятно е така, но това няма да ме накара да се променя.
Няма да спра да вярвам и отстоявам ценностите си. Няма да спра да вярвам, че хората изначално са добри и само обстоятелствата понякога ги принуждават да бъдат лоши. Да потъпкват идеалите си и да обръщат гръб на човешката си същност.
Може да съм наивна идеалистка, но така ми харесва. Чувствам се добре дори когато се сблъсквам със заобикалящото ни двуличие и безочие. Чувствам се добре, защото мога да се погледна в огледалото без да ми се наложи да извърна глава.
Не съм идеална, макар че съм идеалистка. Имам си много трески за дялане. Все си мисля, че мога да бъда и по-добър човек, че мога да правя повече добри дела, че мога да помагам повече, със сигурност е така.
Толкова ли много искам? Хората да се уважават. Да си помагат. Да бъдат хора…
