Аз докато се наканя да напиша нещо за Новата Година и тя взе да остарява. И китайската нова година мина… Казано малко по-точно, остават ни 11/12 от 2023.
Януари е странен месец. След цялата еуфория покрай Коледа и Нова Година, изведнъж затишие. И някак ни превзема ежедневието, дните се редят един след друг и докато се усетим месецът свършил. При мен така се получи. Първите дни се опитвах да се съпротивлявам на рутината, но тя успя да ме победи. И така се оказах на 30-ти януари без много ясни спомени за последните седмици.
Все пак успях и да свърша някои смислени неща 😊, надявам се.
Още в самото начало на годината с една приятелка се заговорихме за цели. Тя ме попита – „Написа ли си целите за годината?“ Аз още не бях. Казах й, че аз последните години си пиша желания, не цели. Но тя ме провокира да се замисля. Според нея и вече съм склонна да се съглася, трябва да има разделение между цели и желания.
Целите, ми каза тя, са нещата, които изцяло зависят от нас. Например – „Да спортувам редовно“ (това е и една от моите цели за 2023). А желанията са нещата, които искаме, но е необходима и външна намеса, за да се случат. Доза късмет, добро стечение на обстоятелствата и такива подобни.
Тази година приложих разделение – цели и желания. Всъщност с целите вече съм готова, остава да си формулирам желанията. Нещо обаче съм ударила на камък. Ще пренеса за 2023, няколко неслучили се желания от миналата година, но не мога да измисля нови. Не знам какво да си пожелая. Звучи малко като не знам какво искам, може би е така.
Спомням си, че едно от желанията ми за 2020 беше – „Да общувам повече с нови хора“, кажи честно. Само на мен може да се случи, в годината, в която не можехме да общуваме свободно и с близките си, аз да съм си пожелала да общувам повече с нови хора.
Та ще помисля добре какво да си пожелая за тази година. Казват – Внимавай, какво си пожелаваш. И аз така, ще подходя внимателно.
При вас как е? Цели или желания или и двете?
И при вас ли януари се изниза неусетно? Ще се опитам следващите месеци да бъдат по-изпълнени със смисъл. Няма да оставям дните да се изнизват просто ей така. Наскоро прочетох книга, която много ме замисли. Един от главните герой разбра, че през следващите 24 часа ще умре внезапно. Той беше много млад и имаше толкова неща, които не беше правил, а му оставаха броени часове… Няма да задълбавам в сюжета.
Аз се замислих, че когато правя нещо за първи път, някак времето се забавя. Дори когато правя нещо старо, но на ново място или по-нов начин ме изпълва усещане за смисъл. Да прочета нова книга, да гледам филм, които не съм гледала, да вечерям за първи път в някой ресторант, да вървя за първи път по улиците на някой град, да спя за първи път в новата „къща“, да видя за първи път изгрева от нашата тераса, да се усмихна на някой непознат… Има толкова неща, които не съм опитвала, не съм правила, не съм помирисвала.
Ако ви заинтригува книгата, казва се „Първият, който умира накрая“ от Адам Силвера.
Пожелавам ви смислени и незабравими 11/12 от 2023 😉