Категория: … Сцената

В неделя бях на театър. Театралният маратон е към края си. Скоро ще трябва с моята приятелка пак да направим тур за билети, да подсигурим началото на новата година (тук е моментът за възклицанието – „Кога мина тая година?!“, но за това ще си говорим друг път).

За първи път бях в Хепи Сатира и определено няма да е за последен. Това място има атмосфера. На театър си, но не само. Нашите места бяха на маса точно да сцената. Можеш да си вземеш напитка, да се отпуснеш и просто да се насладиш на актьорската игра. Предпочитам да съм на по-предните редове, когато ходя на театър, да се почувствам като част от случващото се 🙂 и така непосредствено до сцената беше просто идеално.

А постановката беше страхотна. Не бяхме разбрали, че е моноспектакъл, аз не си падам особено, но въобще не се разочаровах, дори напротив.

Темата е доста женска, като цяло и публиката беше преобладаващо такава. Аз май не казах, че говоря за „Мъжът ми е виновен“, то се вижда на билетите, но аз да си кажа.

Ето ви идея за подарък на приятелка. Идеално се вписва в моите представи за хубав подарък – преживяване, а не просто някаква вещ.

Приятно гледане!

Есента дойде някак неусетно. Промъкна се лека-полека. Захладня, цветовете и ароматите, които изпълват дните ни се промениха. Обичам есента, не ми е най-любимия сезон, но я обичам. Много неща започват през есента. Започва и новият театрален сезон. Сигурно съм споменавала, че театърът е любимото ми сценично изкуство, отдавна съм в плен на неговата магия.

С една приятелка решихме да си напазаруваме „на едро“ билети за театър. Една събота си направихме лежерна разходка и обиколихме театрите. Малко ни куцаше предварителната подготовка, уж щяхме да си набелязваме какво ни се гледа, но не се получи точно така. Заложихме на импровизацията и предстои да видим какво сме си избрали 😊 В последно време не ми се ходи по магазини, няма я предишната тръпка от пазаруването. Но обикалянето за театрални билети ми подейства много добре.

Една от постановките избрахме по заглавието – „Мечтата на идиотката“. Като го прочетохме, само се спогледахме и избухнахме в смях. Ама тази постановка е точно като за нас.

Миналата седмица разбрахме за какво мечтаят идиотките. Не знам какво очаквах. Може би нещо по-философско и романтично. Мислех си, че ще се припозная с главната героиня. Не стана съвсем така, всъщност изобщо не стана. Сюжетът се оказа доста тривиален – съпруга и любовница и в крайна сметка май и двете бяха в ролята на идиотката. Но актьорската игра беше невероятна. Истинска наслада! В ролята на съпругата е Стефка Янорова, а на любовницата Василена Винченцо.

Стефка Янорова си я знаем, харесвам я и определено не ме разочарова и в това си превъплъщение. Василена Винченцо гледах за втори път на живо (за първи път я гледах в „Три високи жени“ в Народния), на малкия екран може да сте я гледали в „Съни бийч“ като „Полякинчето“.  Много съм впечатлена от играта на Василена. Така се вживява в ролите си, толкова е истинска, и плачейки и смеейки се на сцената. Със сигурност ще се постарая да гледам още постановки с нея.

Можете да помечтаете с идиотките на камерната сцена на Театър на армията. Залата също ме изненада приятно, много уютна и отпускаща атмосфера. Ако бях прочела предварително за постановката, може би нямаше да попадне в списъка ми, но определено съм доволна, че я гледах и я препоръчвам на всички любители на добрата актьорска игра. Повече за постановката…