Миналия уикенд ходихме до Варна. Ей така без причина, просто на разходка.
Обичам Варна, но откакто си имаме наше местенце някъде надолу на юг, рядко ни се отваря ходене натам. И така решихме да си откраднем два дена в зимна Варна.
Изкарахме си повече от добре, накрая и сняг заваля. Беше доста странно да гледаме морето през падащия на парцали сняг и пясъка бавно да побелява. Не бях виждала морето такова.
Но малко се отплеснах, друго искам да ви разкажа.
Докато се разхождахме без цел и посока, витрината на един магазин ме привлече неудържимо. Мъжът остана отвън и се размотаваше отегчено. Аз се замотах, пробвах няколко неща, накрая и се сдобих с шарена блузка срещу зимната сивота 🙂
Очаквах, че ще бъда посрещната с мърморене, но…
„Ела, ела да видиш!“
Срещу магазина на голямо платно (не знам дали платно е най-точно, но не ми идва по-подходящо определение) виждам детски рисунки и много надписи. Приближавам и се зачитам. Трябваше ми малко време, да обхвана всичко и да разбера идеята. Площада през погледа на децата. Фондация за детско развитие Калейдоскоп и Община Варна са представили идеите много вдъхновяващо.
Толкова свежо. Захласното четях и разглеждах… Детето в мен беше във възторг, а и възрасната също 😉
Опитах се да снимам (със сигурност не съм успяла да обхвана всичко) и просто ще ви покажа някои от снимките.
Четох и препрочитах сладките детски послания и ми беше едно такова леко и приятно.
Припознах се в почти всички детски желания. С мъжа ми още си подхвърляме закачки вдъхновени от децата.
Дано и вас да са ви докоснали!