Викате ли Неволята, когато изпаднете в безизходица?
Всички знаем приказката и често призоваваме „Викай Неволята!“
Помага ли неволята, когато я повикаме на помощ? Аз лично не съм привърженик на това да оставиш някой да се оправя сам. Но може би понякога е полезно. Прекаленото обгрижване и „помагане“ може и да не са винаги най-доброто, което можем да направим за някого.
Вчера се озовах в ситуация. Доста тривиална, но за мен си беше изпитание. Не мога да паркирам успоредно, или т.нар. „софийски гараж“. И съм сама, прибирам се и трябва да паркирам. Хубаво място за паркиране около нас е като да спечелиш петица (хайде да не е шестица :-)) от тотото. И ти да видиш, точно срещу нас е перфектното място, достатъчно голямо да паркира лимузина и аз решавам, че ще се пробвам с нашата дребна количка. Естествено точно тогава зад мен се подреждат няколко коли. За момент съм склонна да се откажа от прекрасното място и да търся друго, макар и по-далеч. Но нещо все пак ме кара да се пробвам. Пускам аварийките и се започна, първи опит много далеч от желаната позиция, втори почти толкова зле. Задната камера е зацапана и почти нищо не виждам, изнервените коли отзад сякаш нарочно светят в огледалата… Спрях да броя колко маневри направих. Помислих си за Невoлята и я призовах, но нямаше полза. Най-вероятно и тя милата, като мен не може да паркира ;-). Почти физически усещах нетърпението на шофьорите, оказали се злощастно зад мен в този момент. Но вече не можех да се откажа. След петдесетата маневра някак успях да прибера колата достатъчно, за да пусна събралата се колона да се измъкне от моя капан.
Излязох от колата и въздъхнах дълбоко, свърши се с тази мъка. Някак бях дори доволна от себе си. Да, изложих се много, да направих задръстване, но все пак паркирах. Това ли е то, да извикаш неволята? Въпреки всичко да успееш. Да превъзмогнеш неможенето си и да продължаваш да опитваш, както обичам да казвам – тъпо и упорито.
Не знам дали Неволята съществува, но знам, че всъщност можем повече отколкото предполагаме. Ако си позволим да опитваме, колкото пъти е нужно, със сигурност ще се справим с всичко. Някой неща ни се получават от раз, за други са ни нужни повече (доста повече) опити, но накрая нещата се получават.
Вие позволявате ли си да опитвате или просто подминавате перфектното място за паркиране, когато изглежда трудно и продължавате в търсене на нещо по-лесно?
П.П. Ако познавате добър инструктор, моля да ми препоръчате. Твърдо съм решила да взема няколко урока 🙂
