Не знам дали това е точно суфле, по-скоро не е, но така съм си го кръстила – спаначено суфле. Тази рецепта я определям като моя измишльотина, но понеже всеки път, въпреки импровизациите ми, се получава много вкусно, реших да си я запиша. Да не се чудя всеки път като реша да го правя „Какво точно слагах?“.
„Суфлето“ си има история. Преди около година и половина, след дълго стоене home office, се засякох в офиса с колежка. Решихме да излезем на обяд. Да си припомним колко е приятно да вмъкнеш между многото задачи и малко хубава храна в добра компания. Седнахме в близко до офиса заведение с обедно меню. И двете си поръчахме нещо спаначено от обедното меню, не помня как точно се казваше. И докато чакахме храната си говорехме и говорехме. Храната доста се забави, но и ние имахме доста да си кажем. По някое време започнахме да се оглеждаме дали не се задава сервитьор с храна. Накрая ни донесоха нещо, което беше много горещо, безформено и ужасно безвкусно. Добре че компанията беше приятна, храната определено не си заслужаваше чакането. Ровейки в зеленото нещо си мислех, че съставките предполагат да се получи нещо вкусно. Обещах си, че ще се пробвам да го направя вкъщи. След седмица някъде за пръв път се пробвах и малко на майтап се получи моето „суфле“. След още няколко опита ми стана любима рецепта.
Продукти
500 гр. спанак;
250 гр. гъби;
1 глава лук (може да се замени с ½ връзка зелен лук)
4 яйца;
200 гр. краве сирене;
100 гр. Бри или синьо сирене (може да замените с друго сирене по ваш вкус или с още 100 гр. краве сирене);
сол, черен пипер, зехтин
Приготвяне
Почистете дръжките на спанака и го нарежете по на едро. Лука на ситно, гъбите също. Запържете лука със зехтин, аз слагам повечко, но вие сложете според предпочитанията си, добавете гъбите. Оставете да се задушават за около 5 мин. и добавете и спанака. Сложете сол и черен пипер на вкус. Докато се задушава спанака, разбийте яйцата с вилица и добавете към тях сирената. Намажете със зехтин формата, в която ще печете, аз най-често използвам йенска тавичка. Когато спанакът се послегне отцедете течността, която се е събрала (ако я оставите, ще стане по рядко и няма да се реже на парчета) и смесете с яйцата и сирената. Разбъркайте добре и изсипете във формата за печене. Печете около 40 мин. в предварително загрята на 180 градуса фурна (с вентилатор).
Ами това е. Може да го сервирате като предястие, вкусно е и топло и студено или като основно. Гарнирайте с кисело мляко и полейте със студено бяло вино 😊
Вчера моята по-добра половинка имаше рожден ден. Пожела си да му направя торта, да почерпи в офиса. „Каква торта искаш?“ „Може чийзкейк, от онзи печения.“
Не го бях правила доста време този чийзкейк. Използвах гостуването на мои близки, за да приготвя кейка и така да съм подготвена за важния ден.
За гостите се получи повече от добре. А за рожденика стана дори още по-добре. Аз всъщност не съм я опитала, но получих няколко похвали от колежки на мъжа ми.
Снимката е от едната колежка, аз нямаше как да снимам
Реших, че си заслужава да представя рецептата, защото е лесна за изпълнение и същевременно много вкусна.
Преди време бях ходила на курс за чийзкейкове и тази рецепта ми е останала от тогава. Аз съм я променила (оригиналната рецепта е само с лимон и захарта е малко по-малко; увеличиласъм и бисквитите, за да се получи по-хубав борд), към по-добро според мен 😊
Печен Чийзкейк с лимон и лайм
Продукти
600 гр. Филаделфия;
5 яйца;
150 гр. захар;
1 лимон (кората се настъргва и сокът се изцежда);
1 ванилия (аз използвам течна);
100 гр. краве масло;
180 гр. бисквити с масло.
За крема с лайм и лимон
1 лайм (кората се настъргва и сокът се изцежда);
настъргана кора от ½ лимон;
3 яйца;
120 гр. захар;
100 гр. краве масло.
Приготвяне
Бисквитите се натрошават на ситно (аз използвам блендера за целта). Към бисквитите за добавя разтопеното краве масло и се разбъркват хубаво, докато поемат маслото. Аз използвам форма с ринг, 24 см., на дъното слагам хартия за печене. Сместа се разпределя във формата, като се оформя борд. Загладете добре, аз го правя с ръце, но може да използвате и лъжица или чаша. Гледайте да е равномерно разпределена сместа, да няма по-дебели участъци. Не притискайте много силно, защото ще стане твърдо като се изпече. Сложете формата в хладилника, за да стегне, докато приготвяте плънката.
За плънката първо разбийте яйцата със захарта. Продължете да разбивате, като добавяте Филаделфията на няколко пъти. Добавете ванилията, кората и сока от лимона и разбивайте още малко докато всичко се смеси добре. Получава се доста рядка смес, което не трябва да ви притеснява, като се изпече ще се стегне.
Внимателно излейте плънката във формата. Печете в предварително загрята на 150 градуса фурна за 1 час и 15 мин. След това изключете фурната, отворете леко врата и оставете чийзкейка във фурната да изстине. С средата може да ви изглежда мек, но като изстине ще се стегне. Като изстине го сложете в хладилника за 4 часа, може и повече.
И остана последната стъпка – кремът с лайм, с който ще залеем чийзкейка.
Разбъркайте яйцата и захарта, след това добавете кората от лайма и лимона и сока от лайма. Не разбивайте много, само колкото са се смесят добре. Сложете сместа в тенджера на не много силен котлон и бъркайте постоянно. Като забележете, че кремът започне да стяга, изключете котлона и продължете да бъркате. Когато кремът се сгъсти напълно, махнете от котлона и оставете леко да се охлади. Нарежете студеното масло на кубчета, добавете го към крема и бъркайте докато маслото се стопи. Излейте крема върху изстудения чийзкейк (той леко хлътва в средата като се охлади, излейте го там и със завъртане на формата разпределете равномерно).
Ами това е… Най-много време отнема охлаждането 😊
Можете да декорирате с плодове (малини, боровинки…) или други красоти по ваш вкус.
Тези почивни дни си останахме вкъщи. Не се беше случвало от доста време. Съботата я посветихме на битовизмите, които се бяха натрупали. Но реших, че е редно в неделя да се наградим с подобаващ обяд. С отминаването на горещите дни се завръща желанието ми да готвя. Готвенето ми е любимо занимание, но не и когато навън е 40 градуса.
Като цяло обядите не са ми силата. Обичам да приготвям вечеря, колкото повече степени, толкова по-добре 😊, но и един обяд не може да ми се опре.
Предните дни бях мярнала интересна рецепта и някак естествено се захванах с нея. Наскоро попаднах на група във ФБ – Cook & Eat like Italian или нещо подобно и там видях тази рецепта – Pasta e Ceci (Паста с нахут). Обичайно, когато ще приготвям нещо за първи път, изчитам няколко рецепти, за да намеря, тази която най ми пасва, но много често правя някаква съвкупност от различните рецепти.
Получи се ужасно вкусно нещо и затова реших да споделя. Италианците винаги ме изумяват с умението си от няколко основни продукта (в този случай два – паста и нахут, а това си е почти като макарони с боб 😊, звучи доста странно) да сътворят кулинарен шедьовър. Нямам идея как го правят?!
Та сложих престилката и се завъртях в кухнята.
Продукти:
Паста – около 250 гр. (Аз използвах пресни pappardelle, широки дълги ивици, можете да използвате друг вид паста, в повечето рецепти препоръчваха да е по-дребна, но аз такава имах);
Нахут от консерва – 2 чаени чаши, отцеден от водата;
Доматено пюре – 3 с.л. или един домат (аз имах пресни селски домати, които малко са почнали да омекват и използвах един от тях). В някои рецепти нямаше доматено пюре, така че можете да го пропуснете, но според мен е по-добре да го има;
Вода за соса – 1 чаена чаша, а за варенето на пастата, колкото да си напълните тенджерата, в която ще я варите;
Сол – на вкус;
Черен пипер – много 😊(в един от коментарите прочетох, че на тази рецепта в Неапол слагат много черен пипер и аз понеже обичам, последвах примера им);
Чесън – 3 големи скилидки;
Розмарин – пресен, няколко клончета;
Зехтин – според предпочитанията ви, аз слагам повечко, затова не давам количество;
Пекорино или пармезан – по желание за поръсване.
Приготвяне:
Около един час ще ви трябва, като това включва и първоначалната подготовка.
Аз първо обелих и смачках чесъна в преса. Обелих домата и го настъргах на ренде (ако използвате доматено пюре, това го пропускате).
Когато приготвям паста следвам правило, което съм прочела някъде преди доста време – сосът чака пастата, т.е. първо започвате да приготвяте соса, когато е почти готов, слагате пастата да се вари.
Та започнах със соса, сложих няколко лъжици зехтин в касерола, тиган, или в каквото там си правите сосовете, като се сгорещи зехтинът сложих 2/3 от чесъна (останала 1/3 ще ми трябва по-късно), като започна да става леко златист (просто обожавам като ми замирише на запържен чесън, това е една от най-вкусните миризми) добавих домата (или доматеното пюре), черен пипер, колкото ви се иска и сол на вкус. Ако като мен използвате домат, трябва да изчакате малко да му се редуцира водата, ако е пюре, веднага добавяте и нахута и една чаена чаша вода. Една вметка за нахута – опитайте се да махнете обвивките на зърната, зависи от консервата, ако е добре сварен се махат много лесно. Малко е играчка, но си заслужава, крайният резултат е по-добър.
Оставих да поври малко, като разбърквах от време на време, може би около 15-тина минути. В някой рецепти половината от нахута в този момент се отделя и пасира и се връща в соса, за да се получи по-кремообразна консистенция. Аз не задълбах чак толкова, просто като разбърквах с лъжицата посмачквах някои от зърната нахут и мисля, че се получи същия ефект.
Вече може да сложим водата за пастата. Като заври водата слагаме зехтин и сол (съвет – опитайте соса, моят ми се видя доста солен и не сложих сол във водата за варене, за да компенсирам) и пастата. Варите според указанията. Ако пастата ви е италианска, обикновено времето за варене е за ал денте (леко недоварена), аз винаги опитвам, за да преценя дали има нужда от още малко, защото на мен ми харесва една идея по-сварена от ал денте.
Сосът междувременно е готов. Сварената паста (отцедена) добавих към соса, заедно с 10-тина лъжици от водата, в която се е варила. Разбърках хубаво, за да се покрие добре пастата със сос.
И остава само още една крачка до финала.
В малко тиганче сложих няколко лъжици зехтин да се сгорещи. Добавих останалата 1/3 чесън, розмарина и още черен пипер (ако не обичате много черен пипер, може да го пропуснете). Запържвате подправките за около половин минута, внимавайте, защото чесънът много бързо започва да се препържва, и заливате с този пекрасно овкусен зехтин.
Ами това беше.
Разсипвате в чинии, може да украсите с пресни стръкчета розмарин, да сложите пекорино или пармезан (аз на моята порция не сложих, за да запазя вкусовете) и за последно черен пипер, ако искате.
Нямам търпение да опитам 🙂
Аз сервирах с едно добре охладено розе. Идеално се съчета, розето по принцип си подхожда с пикантна храна, а тази паста си стана пикантна, може би заради обилните количества черен пипер, които аз сложих 😊
Надявам се да ви се услади поне толкова, колкото на нас, ако решите да изпробвате рецептата!
Много обичам да готвя, но през лятото никак не съм изкушена да стоя дълго около печката. През топлите месеци превключвам на режим студена кухня 😊
Естествено тараторът е удостоен с особено внимание. Не знам за вас, но аз много обичам таратор.
Според мен основната тайна на хубавия таратор е че краставиците трябва да са нарязани. Не ми харесва таратор с настъргани краставици. Да, рязането на дребно е по-времеемко от настъргването, но това усилие си заслужава. И пак по мое скромно мнение, таратор без чесън и копър, не е никакъв таратор. Орехите аз лично ги пропускам, но и с орехи ми харесва. Мисля си, че няма нужда да давам рецепта, не познавам някой, който би се затруднил да направи таратор.
Но колкото и да обичаме нещо, то по някое време започва да ни омръзва и ни се иска да разнообразим.
Аз така преди няколко години реших да направя гаспачо. И мога да кажа, че студената доматена супа ни хареса. Тараторът все още заема челното място, но имаме и една добра алтернатива. Хем има прилики, но и е много различно. Аз шеговито казвам – „Ще правя доматен таратор.“
По принцип като готвя рядко се придържам строго към рецепта, по-често импровизирам. И за гаспачо нямам точна рецепта. Ще изброя съставките и основни насоки, а вие ще намерите вашето най-добро съотношение.
Продукти – около килограм домати (добре е да са сочни и да могат лесно да се белят), 1 краставица, 1 червена и 1 зелена чушка, няколко скилидки чесън, малка глава лук (аз предпочитам салатен), зехтин, сол, черен пипер и магданоз.
Приготвяне – обелвате доматите и ги пасирате, нарязвате на много ситно (по-ситно отколкото за таратор) краставицата, чушките и лука, чесънът може да го накълцате, а може да използвате и преса. Смесвате всичко и добавяте зехтина, солта, черния пипер и магданоза. Ако ви се струва много гъсто, можете да добавите малко вода или кубчета лед.
Това е моята интерпретация. Можете да потърсите по-точни рецепти, има много варианти. Аз исках да ви дам вкусна алтернатива на любимия ни таратор.
Ако трябва да отговоря на въпроса, с който започнах, бих казала и двете (този отговор обичам да чувам, когато питам мъжа ми „Мило, коя чанта да си купя, червената или черната?“). И все пак тараторът е с малко предимство.
Преди много години с мъжа ми бяхме в Банско за няколко дни през лятото. Обикаляхме из района и един от дните отидохме до хижа Вихрен. Разхождайки се, видяхме храст горски малини. Аз бях толкова изненада, не очаквах да видя малини в планината, че силно извиках „Малинкиии!“. И досега това си е наша закачка 🙂
Малините са един от любимите ми летни плодове. Обичам и ягоди, и къпини, и боровинки, но малините заемат особено място в сърцето ми ❤
В събота имахме гости. Приятели, с които не се бяхме виждали отдавна. Исках да приготвя вкусна храна, неща, които те обичат, за да ги зарадвам.
Започнах да сглобявам менюто – салата, топло предястие, основно, сирена за следястие и остана да измисля десерта. Искаше ми се да е нещо шоколадово, но и да не е много тежко, да има плодова нотка и най-вече да носи лятно настроение. Ехааа, твърде много изисквания имах към този десерт.
В крайна сметка реших да заложа на нещо класическо, но и малко да импровизирам – малинови скалички. Кой не обича скалички?! В съчетание с малини, лимон и лайм, добре познатият ни десерт се превърна в неустоимо лятно изкушение. За мен комбинацията малини и шоколад е просто перфектна…
Продуктите:
1 пак. бисквити с масло (220 гр.)
150 гр. краве масло (оставете го предварително да омекне)
150 гр. орехи (можете да сложите и други ядки)
4 с.л. какао
4 с.л. пудра захар (ако искате да ви е по-сладко, сложете 6 с.л., с 4 с.л. не е много сладко и се усеща леко киселия вкус на малините)
4 с.л. ром (ако не искате да има алкохол, можете да замените с есенция ром)
1 с.л. есенция ванилия
100-150 гр. малини (може да използвате и други плодове)
настъргана кора от един лимон и един лайм (ако не харесвате лайм, можете да го замените с още един лимон)
Приготвяне (отнема около 30 минути):
Блендирате бисквитите и ядките, добавяте всички останали съставки, маслото нарязано на кубчета и бъркате. Аз използвам силиконова шпатула за разбъркването, но ако си имате ваш начин, следвайте го.
Когато всички съставки се смесят добре, оформете вашите скалички. Как точно ще ги оформите, оставям изцело на вашето въображение – класическата конусовидна форма, по-големи или пък малки…, а може да направите и топчета като бонбони.
Оставяте поне за няколко часа в хладилника, а на следващия ден са още по-вкусни.
