Тези почивни дни си останахме вкъщи. Не се беше случвало от доста време. Съботата я посветихме на битовизмите, които се бяха натрупали. Но реших, че е редно в неделя да се наградим с подобаващ обяд. С отминаването на горещите дни се завръща желанието ми да готвя. Готвенето ми е любимо занимание, но не и когато навън е 40 градуса.
Като цяло обядите не са ми силата. Обичам да приготвям вечеря, колкото повече степени, толкова по-добре 😊, но и един обяд не може да ми се опре.
Предните дни бях мярнала интересна рецепта и някак естествено се захванах с нея. Наскоро попаднах на група във ФБ – Cook & Eat like Italian или нещо подобно и там видях тази рецепта – Pasta e Ceci (Паста с нахут). Обичайно, когато ще приготвям нещо за първи път, изчитам няколко рецепти, за да намеря, тази която най ми пасва, но много често правя някаква съвкупност от различните рецепти.
Получи се ужасно вкусно нещо и затова реших да споделя. Италианците винаги ме изумяват с умението си от няколко основни продукта (в този случай два – паста и нахут, а това си е почти като макарони с боб 😊, звучи доста странно) да сътворят кулинарен шедьовър. Нямам идея как го правят?!
Та сложих престилката и се завъртях в кухнята.
Продукти:
Паста – около 250 гр. (Аз използвах пресни pappardelle, широки дълги ивици, можете да използвате друг вид паста, в повечето рецепти препоръчваха да е по-дребна, но аз такава имах);
Нахут от консерва – 2 чаени чаши, отцеден от водата;
Доматено пюре – 3 с.л. или един домат (аз имах пресни селски домати, които малко са почнали да омекват и използвах един от тях). В някои рецепти нямаше доматено пюре, така че можете да го пропуснете, но според мен е по-добре да го има;
Вода за соса – 1 чаена чаша, а за варенето на пастата, колкото да си напълните тенджерата, в която ще я варите;
Сол – на вкус;
Черен пипер – много 😊(в един от коментарите прочетох, че на тази рецепта в Неапол слагат много черен пипер и аз понеже обичам, последвах примера им);
Чесън – 3 големи скилидки;
Розмарин – пресен, няколко клончета;
Зехтин – според предпочитанията ви, аз слагам повечко, затова не давам количество;
Пекорино или пармезан – по желание за поръсване.
Приготвяне:
Около един час ще ви трябва, като това включва и първоначалната подготовка.
Аз първо обелих и смачках чесъна в преса. Обелих домата и го настъргах на ренде (ако използвате доматено пюре, това го пропускате).
Когато приготвям паста следвам правило, което съм прочела някъде преди доста време – сосът чака пастата, т.е. първо започвате да приготвяте соса, когато е почти готов, слагате пастата да се вари.
Та започнах със соса, сложих няколко лъжици зехтин в касерола, тиган, или в каквото там си правите сосовете, като се сгорещи зехтинът сложих 2/3 от чесъна (останала 1/3 ще ми трябва по-късно), като започна да става леко златист (просто обожавам като ми замирише на запържен чесън, това е една от най-вкусните миризми) добавих домата (или доматеното пюре), черен пипер, колкото ви се иска и сол на вкус. Ако като мен използвате домат, трябва да изчакате малко да му се редуцира водата, ако е пюре, веднага добавяте и нахута и една чаена чаша вода. Една вметка за нахута – опитайте се да махнете обвивките на зърната, зависи от консервата, ако е добре сварен се махат много лесно. Малко е играчка, но си заслужава, крайният резултат е по-добър.
Оставих да поври малко, като разбърквах от време на време, може би около 15-тина минути. В някой рецепти половината от нахута в този момент се отделя и пасира и се връща в соса, за да се получи по-кремообразна консистенция. Аз не задълбах чак толкова, просто като разбърквах с лъжицата посмачквах някои от зърната нахут и мисля, че се получи същия ефект.
Вече може да сложим водата за пастата. Като заври водата слагаме зехтин и сол (съвет – опитайте соса, моят ми се видя доста солен и не сложих сол във водата за варене, за да компенсирам) и пастата. Варите според указанията. Ако пастата ви е италианска, обикновено времето за варене е за ал денте (леко недоварена), аз винаги опитвам, за да преценя дали има нужда от още малко, защото на мен ми харесва една идея по-сварена от ал денте.
Сосът междувременно е готов. Сварената паста (отцедена) добавих към соса, заедно с 10-тина лъжици от водата, в която се е варила. Разбърках хубаво, за да се покрие добре пастата със сос.
И остава само още една крачка до финала.
В малко тиганче сложих няколко лъжици зехтин да се сгорещи. Добавих останалата 1/3 чесън, розмарина и още черен пипер (ако не обичате много черен пипер, може да го пропуснете). Запържвате подправките за около половин минута, внимавайте, защото чесънът много бързо започва да се препържва, и заливате с този пекрасно овкусен зехтин.
Ами това беше.
Разсипвате в чинии, може да украсите с пресни стръкчета розмарин, да сложите пекорино или пармезан (аз на моята порция не сложих, за да запазя вкусовете) и за последно черен пипер, ако искате.
Аз сервирах с едно добре охладено розе. Идеално се съчета, розето по принцип си подхожда с пикантна храна, а тази паста си стана пикантна, може би заради обилните количества черен пипер, които аз сложих 😊
Надявам се да ви се услади поне толкова, колкото на нас, ако решите да изпробвате рецептата!