Вчера се оказах в доста неприятна ситуация. Няма да задълбавам в детайли. Правя нещо на един компютър, трябва да се вместя в точно определено време, което е доста ограничено. Съответно съм се концентрирала максимално и… изведнъж компютърът се рестартира.
Ами сега?!
Докато на черния екран нещо се връткаше, какво ли не мина през главата – „Всичко, което съм направила до сега сигурно се е затрило, трябва да започна отначало, няма да се вместя във времето…“
Появи се дамата – супервайзор и не след дълго бях на същото място, до което бях стигнала. Нищо не се беше затрило, а таймерът беше спрял, така че не бях загубила време. Поне не според компютъра, но той няма как да отчете, времето, което ми трябваше да се концентрирам отново. Както и да е. Успях някак да се вместя, с какво качество съм го направила е съвсем друг въпрос.
Когато приключих, девойчето, което надзираваше процеса, дойде при мен и започна да ми се извинява за техническите неуредици. Благодарих й и й казах, че тя няма вина. Компютърът просто нещо си проявяваше характер.
Девойчето ми каза „Това сигурно ще Ви е на късмет. От баба ми знам, че когато нещо тръгне зле, свършва добре.“
Бабите по принцип са много мъдри и могат да дадат безценни съвети. Но права ли е тази баба? Има ли такава зависимост? Нещо започва зле и за компенсация, завършва добре. Ако това е така, важи ли и обратното? Ако нещо започне добре, свършва зле? Това май не съм го чувала.
Не мисля, че има такива зависимости.
По-скоро ние хората търсим нещо, което да ни помогне да не се чувстваме зле. Да подобри моментното ни състояние, а за после ще мислим после.
Спомних си как преди време едно птиче реши да ме отрупа с късмет. Нали се сещате какво имам предвид. Вървях си, имах уговорка да се срещна с приятелка и бях с черно палто, това си го спомням много ясно. И птичата благословия се изля по цялата лява предница на палтото ми. На черното изпъкваше забележително 😊 Тогава разбрах, защо казват, че това е на късмет. Като ти се случи се чувстваш толкова зле, че имаш крещяща нужда да се успокоиш с мисълта, че това е на късмет.
Вярвате ли в тези неща? Търсите ли начин да се успокойте, когато нещо не върви по план? Като завали в най-неподходящия момент, казвате ли си „Нищо, ще ни върви по вода!“?
Не знам, но това ми се струва малко пораженческо. Да приемеш лошите неща, които ти се случват като знаци за нещо хубаво, което предстои. Не че искам да отрека бабината мъдрост, но някак не я приемам тази концепция.
След малко повече от месец ще разбера дали рестартиралия се компютър ми е донесъл късмет. Може пък да се окаже, че е… Ще видим 😊