Първоаприлски размисли

На шега, на майтап, първите три месеца от 2023-та вече са зад гърба ни. И аз не знам как минаха. Колкото и да си повтарях, че няма да се оставям на ежедневието да ме повлече, сякаш се предадох. Не ми си иска да си го призная, но е така… Каквото-такова, не мога да върна времето назад. Случиха ми се и доста запомнящи се неща през тези три месеца, смислени и хубави неща, не беше само препускане и бързане.

И така на 1-ви април се замислих сериозно, не на шега 😊

Но пък знам, че не бива да сме прекалено сериозни, всичко се понася по-лесно, когато е поднесено с чувство за хумор. Обичам хората с чувство за хумор и много се лаская, когато ми кажат, че и аз попадам сред тях. Толкова е приятно да накараш някого да се смее.

Кога станахме толкова сериозни и спяхме да се шегуваме?!

Днес е доста подходящ ден да се замислим над това.

За мен е важно да мога да виждам смешното и забавното и в най-сериозните ситуации. Прекалената сериозност не ми е по вкуса, особено, когато някой се е взел твърде на сериозно. А най-любима ми е самоиронията. Удоволствие е да общувам с хора, който, както се казва носят на майтап и отговарят подобаващо на подадените им закачки.

Напълно съм съгласна с Радой Ралин – „Светът е оцелял, защото се е смял“

Снимка на Peter H от Pixabay

Да се смеем повече. Да караме хората около нас да се смеят и ние да се смеем с тях. Да се надсмиваме над себе си и над абсурдните ситуации, в които попадаме, а такива въобще не липсват. Това си пожелавам в деня на шегата!