Като страстен читател постоянно съм в търсене на нови автори, книги, идеи и съм щастлива, когато попадна на нещо смислено.
Признавам си, че дълго време погледът ми се спираше на „Кривата на щастието“ на Иво Иванов, но бързо я подминавах. По принцип разказите не са моето четиво, предпочитам дебели книги. Спортът е нещо, което много уважавам, но не разбирам съвсем и последното, което може да се каже за мен е, че съм спортен фен. Та най-вероятно съчетанието на разкази и спорт (на корицата пише За спорта, Вселената и всичко останало…) ме е държало далеч от тази книга. Всъщност може би неправилно казвам разкази, дори не съм сигурна, че мога да дам точно определение, но едва ли е толкова важно наименованието на формата, съдържанието е с предимство.
Все пак след няколко възхваляващи коментара, на които попаднах, си купих книгата и вече съжалявам, че толкова дълго съм я подминавала.
Още първият разказ ми подейства силно. Много емоционално, много замислящо, дори разтърсващо бих казала, на втория не спрях да рева, третият ме вдъхнови… Всеки следващ сякаш надгражда. И всъщност спортът е прекрасен фон за историите, не се натрапва по никакъв начин.
Реших, че ще чета „Кривата на щастието“ бавно, на малки глътки. Разказ по разказ. Прочитам един и си давам време да го осмисля, преди да започна следващият.
Ако трябва да опиша с една дума книгата, това ще е жизнеутвърждаваща. Рядко използвам тази дума в ежедневието си, но точно тя ми дойде. Всичко има в творбите на Иво Иванов, всичко с което ни среща животът.
Това е книга, която може да се чете и препрочита, няма да ви омръзне. Според мен би била прекрасен подарък за всеки ваш близък или приятел – мъж, жена, млад, стар…
Купила съм си и „Отвъд играта“, това е първият сборник на Иво Иванов, има ново издание от миналата година, оригиналното е отдавна изчерпано. Задължително ще споделя впечатления и от нея.
Приятно четене!
