„Глина“ на Виктория Бешлийска получих като подарък от приятелка, с автограф и посвещение от авторката. Не съм имала щастието да се срещна с Виктория Бешлийска, но посланието, което е написала за мен ме докосна. Сякаш ме познава и е усетила, че точно от това имам нужда – да разпаля жарта в себе си.
Книгата е издадена през 2020 година, но досега някак все се разминавах с нея, явно е имало защо. Беше истинска наслада да прочета точно тази, наречена за мен.
„Глина“ неизменно е в челните места на класациите за най-продавани книги, които следя и след като я прочетох напълно разбирам защо.
Ако все още не сте я чели, мисля че задължително трябва да го направите. Аз я изчетох за няколко дни. През седмицата обичайно чета в леглото за приспиване, но „Глина“ не ми даваше да заспя, нетърпението да стигна до края на историята ме държеше будна.
Повече харесвам книги, които не са с „щастлив край“. Трудно ми е да определя какъв е краят на „Глина“, мен много ме замисли и след като затворих книгата, продължих да я съпреживявам. Преплитат се много съдби и истории, любов и ревност, радост и мъка, живот и смърт, надежда и отчаяние…
Няма как да не спомена и старите български думи, които авторката използва умело. Аз усещах тези думи близки и познати, макар че някои не бях чувала преди.
Виктория Бешлийска е автор на блога „По дирите на думите“, в който събира и споделя стари думи. Тя вплита думите в истории по нейния уникален начин и те сякаш оживяват. Минало и настояще си подават ръка.
Надявам се, че „Глина“ ще ви хареса поне колкото на мен!