Категория: … Филмите

В „Най-хубавите години“ споменах, че харесвам Г8 заради филмовата селекция. Всъщност, това не е единствената причина да го харесвам. Дворът, който през летните месеци става лятно кино – Кинодвор, ми е много, много любим.

Не е съвсем като лятното кино от детството ми, но се доближава. Препоръчвам да опитате 😊

Вече е достатъчно топло, а и май спря да вали, поне засега, така че е време да се огледаме какво ще дават на двора.

Можете да разгледате програмата ТУК

Един от филмите съм гледала и определено бих го препоръчала – „Книжарница в Париж“.  Както подсказва заглавието, действието се развива в Париж. Ако този град ви е любим като на мен, ще повъздишате със сигурност. Няма да издавам подробности от филма, за да ви е интересно, ако решите да го гледате. Само ще кажа, че на мен особено много ми хареса края. Остави ме замислена и някак изненадана и след това продължих да се чудя, какво точно се случи и защо така стана.

Можете да прочетете  повече за филма ТУК

А аз си добавям няколко филма в списъка за гледане през предстоящите летни вечери и ако нещо ми се стори интригуващо, ще ви кажа.

Пожелавам ви топли летни вечери, изпълнени с емоции и споделени с любими хора!

Обичам да ходя на кино, макар, че това не е нещо, без което не мога. Виж без книги не бих могла да живея. Но и филмите си ги бива. Както казва Санчо Панса „Ама и салама си го бива…“

Предпочитам европейски филми и напоследък често ходя в Г8 (за повече инфомация ТУК), защото селекцията им на филми ми допада.

Скоро си говорих с приятелка за кино и стигнахме до заключението, че европейското кино прилича на естествено красива жена. Без блясък и претенции, без прекалена показност. Но когато й дадеш шанс, разбираш, че има какво да ти даде. Докато повечето американски филми приличат на жена с много грим и „подобрения“. Може и да има нещо интересно в нея, но то се губи под пластовете грим и силикон.

Един от последните филми, който гледах е „Най-хубавите години“, италиански филм от 2020, оригинално заглавие „Gli anni piu belli“ (информация за филма ТУК)

Нямам за цел да анализирам филма или да го преразказвам.

Просто искам да споделя, че ми хареса.

Както повечето италиански филми, които съм гледала, и този е много близо до нещата, които ежедневно ни се случват. Много е лесно да се припознаеш с героите, с техните радости и страдания. Усещането е за нещо познато, нещо което се е случвало и на теб.

Гледах филма с приятелка и след това седнахме на по коктейл. Неизбежно разговорът се завъртя около филма. Говорихме си за нашите хубави години.

Всъщност, можете ли да кажете кои са вашите най-хубави години? Те отминали ли са или предстоят? А може би са точно сега… И как разбираме, кои са хай-хубавите години? Възможно ли е, ако сме прекалено фокусирани да ги чакаме, да не забележим, че вече ги живеем?!

Тези въпроси си задавахме. На някои отговорихме, на други не… Препоръчвам ви да гледате филма и да се опитате да намерите вашите отговори.