Море или планина?

И двете, моля 😊

Казвала съм колко обичам морето, но и планината има своето място в сърцето ми. Да погледнеш от високо. Да преодолееш собствените си граници, изкачвайки се по планинските върхове.

Това лято отпуските ни бяха доста хаотични, по-кратки, но повече. Не знам кое е по-добре. Една дълга почивка или повече по-кратки? На мен май по ми пасва концепцията с повече по-кратки, така имам усещането за динамика и разнообразие.

Искам да ви разкажа за един прекрасен планински маршрут в Пирин, който извървяхме през последната кратка почивка – Хижа Безбог – Попово езеро и обратно. Преди време бяхме го правили, но тогава беше малко случайно. Бяхме тръгнали да катерим връх Безбог, но нещо не уцелихме маркировката и като се полутахме, решихме да отидем до езерото, да не сме капо. Сега го повторихме съвсем целенасочено и ми хареса още повече.

Това е то – Поповото езеро 🙂

Маршрутът е по-скоро лек, има си своите предизвикателства, но не бих го определила като труден. Може да се съчетае и с по-трудни преходи, ако искате да предизвикате себе си. А може и да е допълнение към по-лежерна СПА почивка. Каквото ви се иска. Гледките през цялото време са уникални. Пирин с неговата сурова, малко плашеща на моменти красота.

В началото има един доста стръмен участък, след него се тръгва по пътека. Ту се изкачва, ту се спуска. Малко като живота, ту нагоре, ту надолу. Има и по-тегави участъци с повече камъни, но като цяло нищо отказващо. В един момент в далечината се вижда езерото, в следващия се скрива и при всяко следващо появяване е по-близо.

В езерото има кръгло островче. Легенда разказва, че един поп се хвърлил в езерото от мъка по дъщеря си, почернена от турците, килимявката му изплувала и така се образувало островчето, от там и името на езерото.

До хижа Безбог се стига с лифт, който тръгва от хижа Гоце Делчев. Има доста варианти за нощувки – Банско, Баня, Добринище… Ние бяхме в Баня и от там до лифта е около половин час с кола.

Работното време на лифта е от 8.30 ч., ние отидохме малко по-рано и успяхме да избегнем чакане, добре е да сте там към 8 – 8 и нещо. След около 20 минути сте на хижа Безбог. Пред хижата има езеро, но не то е нашата цел 😊 Има информационни табла с различните маршрути и маркировката за тях. Нашият маршрут беше добре маркиран с бяло-зелено-бяло.

Имаше доста хора, но не прекалено. По едно време ни застигна неголяма групичка. Известно време вървяха след нас и от това, което си говореха разбрахме, че са опитни планинари. Като ни изпреварваха ги попитахме, кой е един от близките върхове и те изнесоха цяла беседа. „Това е Сиврия, а това е Полежан, този отсреща е Джано, а този красавец е Джангал.“ Получихме и ценни указания, ако решим да катерим върховете. Започнахме да правим планове за Полежан, надявам се догодина да ги случим.

И така по пътеката, по пътеката за около час и половина се стига до езерото.

Там можете да си починете, да похапнете, да полежите на тревата, да пробвате колко е студена водата, няма да минете и без фотосесия с езерото за фон. Ние за съжаление не можахме много да постоим, времето тръгна да се разваля и ние се разбързахме да минем между капките. В крайна сметка, така и не заваля, но как да знаем, а в планината не е майтап.

Обратния път отнема приблизително същото време. На мен връщането ми беше по-лесно, по принцип предпочитам спускането пред изкачването.

На хижата можете да изпиете по бира преди лифта, а може и като слезете от лифта, около станцията има доста заведения. А по пътя към Добринище имаше ресторант с прясна риба, мисля че се казваше Развъдника, който изглеждаше доста добре, но не сме го пробвали.

Това е съвсем на кратко. Питайте ме, ако решите да ходите и нещо още искате да разберете.

Айларипи…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.