Свършва ли лятото?! И въпросът ми е съвсем конкретен, не по принцип дали свършва лятото. Знам, че лятото свършва и след него идва есента, след това зимата, това е неизбежно.
Но, сега, днес, свършва ли?!
Говоря си с приятелка по телефона, тя отива на някъде и докато върви, си говорим. Дрънкаме си някакви неща и в един момент тя казва „От някъде ми мирише на печени чушки. Лятото си отива. Започва да мирише на есен.“
Днес няколко пъти чух нещо подобно „Отпуските свършиха, лятото си отива…“
Никак не ми се иска да го призная, но май е така.
Вечеряме на двора, едно ми е такова леко и лежерно. И никак не ми се иска да повярвам, че имаме още броени такива вечери.
Пак си имаме щурец. От миналата седмица. Според мен се е заселил в саксията с френска лавандула. Много е сладък. Като минавам оттам и спира да щури. Като се отдалеча от саксията и пак започва. Щурчовска му работа. Малко е досаден. Като си легна, всичко е утихнало и той тогава по-силно започва да щури, сякаш е до ухото ми.
Но да се върнем на въпроса.
Много неща се случиха това лято. Беше емоционално и динамично. Не бих казала, че мина бързо, по-скоро напротив. Може би, защото бях постоянно в движение и все нещо се променяше. Времето някак се забавяше. Не ми мина неусетно лятото, беше наситено с нови неща и изживявания и всеки един момент си беше на мястото. Имах усещане за смисъл и пълноценност и това сигурно помогна времето да се забави и да не тече така бързо и неизбежно.
Какво ще си запазите от лятото. Нали знаете какво казва Бредбъри за август (месецът, който за мен е най-летния месец, нали си е моят месец 😊):
„Август трябва да се отпива бавно, като скъп ликьор.
Налейте си в малка чашка, отпийте глътка и погледнете през чашата към слънцето…
Августовските нощи трябва да са изпълнени със светлини на свещи, чаши вино, мъркане на котка и песента на щурците.
Августовските дни трябва да бъдат сложени между страниците на любима книга, като отметки, така, че когато през мрачния ноември извадите тази книга от рафта, да ви лъхне горещината на тези дни…
И недейте да възклицавате:
„О, вече е август, идва есента…“
Не бързайте! Спрете часовника! Отпийте глътка…“
Има ли дни, които ще сложите между страници на любима книга?!
Добре, че имам много любими книги, много августовски дни ми се събраха, които искам да запазя, да съхраня и да се връщам към тях.
Знам, че е наивно, но ми се иска да извикам „Лято, спри, почакай! Искам още малко. Още топли вечери, щурчета, свещи в мрака, пясък, море, луна… Още малко от това усещане за абсолютна свобода, което само лятото може да ни даде.“
Знам и че неизбежно ще дойде есента. Но до тогава ще попивам всяка минута лято.
Ще си говорим за есента малко по-късно. Август е, лято е.
Аз още не съм видяла светулка. Късно ли е или все още имам шанс?