Вчера мъжът ми се прибира от работа. Аз се бях записала за един уебинар и слушам задълбочено. Той мина през стаята на пръсти и излезе на двора, да не ми пречи. Но почти веднага се връща видимо развълнуван.
„Имаме фунийка на двора!!!“, обяснява ентусиазирано.
„Какво имаме?!“
„Фунийка!!!“
Не разбрах какво имаме на двора и продължих да си слушам уебинара. Но ме човърка от вътре. Приключвам с ограмотяването и бързо и аз на двора.
И я видях 🙂 Между плочките е пораснала една мини петуния. Миналата година имах такива и явно едно семенце е попаднало между плочките. Стояло си е там, презимувало е и сега му е дошло времето да поникне. Там между плочките, където на практика няма нормални условия за живот, но…
Стана ми е едно такова миличко. Природата ни изненадва всеки ден с чудесата си. Случват се на пръв поглед нежъзможни неща, само да трябва да ги видиш.