Освен с основното си значение, думата път често се използва и като метафора. Обичаме да гледаме на живота като път, по който вървим. Казваме – „Следвай пътя си“, „Гледай си пътя“, „Житейски път“, „Кариерен път“ и т.н.
Ако приемем, че животът е път, то румънският Трансфагарашан е просто идеален за това сравнение, това е животът, такъв, какъвто е.
Горещо препоръчвам, ако обикаляте из Румъния или просто минавате, да пресечете Карпатите по този път. Имате оправдание да не го направите, само ако ви става лошо при пътуване, ако е така, по-добре си го спестете.
Защо казвам, че Трансфагарашан е идеален. Този път е събрал в себе си, толкова много неща – труден е и предизвикателен, има изкачване, има и спускане, има прекрасни гледки, но и спиращи дъха пропасти, има слънчеви полянки, но има и преспи сняг, останали от зимата.
Този път може да те предизвика да дадеш всичко от себе си, но може и да те обезкуражи с предизвикателствата си. Може да те очарова, може и да те изплаши.
Не знаеш какво те чака след завоя, а те завоите са доста. Има остри завои, има и обратни завои, някои идват внезапно, други се виждат отдалеч и имаш време да се подготвиш.
На места няма предпазни мантинели, разчиташ само на себе си. А има и добре уредени участъци, с паркинг и заведения.
Има и лифт, който може бързо да те доведе до върха, но ако го използваш губиш много от цялото преживяване.
Начините на придвижване също са разнообразни – автомобил, мотор, колело… Всеки се движи със своето темпо и според възможностите си. Някои са толерантни и дават път, други са напористи и изпреварват дори и на забранени участъци. Някои бързат и влизат рязко в завоите, други карат бавно и се наслаждават на красотата наоколо.
Уж само един път, а предизвика в мен толкова размисли, толкова много асоциации и спомени.