Последните дни все сядам да пиша за лятното ни пътешествие и все с нещо друго се отплесвам😊
Вече показах някои детайли и сега ще се опитам да разкажа по цялостно като се надявам, че споделеното ще ви даде идеи и ще събуди любопитството ви да опознаете по-добре нашата северна съседка.
Нямам обяснение защо тази толкова близка като разстояние дестинация не е много популярна сред българите. Може би заради представата, която имаме за Румъния, не знам. Но според мен би било добре да променим отношението си. Не ми е особено приятно да го кажа, но изглежда, че Румъния ни е изпреварила в много отношения.
Първото ни впечатления бяха хубавите пътища, дори и „селските“ пътища са в много добро състояние. Ние пътувахме с кола, нямам наблюдение над обществения транспорт, но предполагам, че е добре организиран. Единствената ми забележка към пътищата е, че имаше не малки участъци без бензиностанции, добре е да се планира предварително необходимостта от зареждане, за да се избегнат неприятни изненади.
Маршрутът ни беше Русе – Брашов – Сибиу – Русе, като на връщане минахме през Трансфагарашан, за който вече разказах в За Пътищата и хората. От Брашов направихме еднодневно ходене до Сигишоара, ходихме и до Бран (няма как да не се отиде в замъка на Дракула, Дракула се експлоатира много и навсякъде има нещо, свързано с него) и Синая (двореца Пелеш и малкия Пелишор). В Брашов имахме три нощувки, а в Сибиу две. Не бяха много дни, ако имаше още и тях щяхме да уплътним с интересни места, но колкото толкова, както се казва.
Започвам със Сибиу, определено на мен ми хареса най-много. Вече разказах за очите на Сибиу в Някой те гледа, от които съм обсебена😊
Piața Mare (големия площад), Piata Mica (малкия площад), Площада на авиаторите, Моста на лъжите, Кулата на градския съвет, Крепостната стена и кулите…, изброявам много на бързо основните неща, които няма как да пропуснете. Зависи колко дни имате на разположение и как искате да ги прекарате.
За Сибиу бяхме решили, че просто ще се разхождаме и ще се наслаждаваме на града. Обичам да опознавам нови градове като се разхождам из улиците, спирам се да позяпам нещо, просто да седна някъде за кафе или похапване, да гледам местните хора, да се потопя в атмосферата. Ако искате да усетите града, задължително трябва да постоите на малкия площад, най-добре една вечеря там или поне кафе.
А на моста на лъжите внимавайте, поверието е, че ако излъжеш докато си на моста, той ще се срути. Е нямаше как да не питам мъжа ми дали ме обича, докато сме на моста. И познайте, мостът си е още цял 🙂
Много още мога да кажа, но спирам до тук, ако решите, някой ден ще си създадете ваши си впечатления.
Слагам няколко снимки за разкош и за да подплатя думите.
Брашов също е много красив град, а и е добра отправна точка за други интересни места, замъци дворци и разни чудесии.
Със сигурност ще се разходите по площада и ще разгледате Черната църква. Можете да потърсите най-тясната улица или въжената улица, която е широка малко повече от метър и като разпериш ръце я заемаш цялата.
Ако имате повече време, можете да се качите с лифта в планината Тимпа (станцията на лифта е много близо да централната част на града) и да погледнете града от високо. Гледката си струва, определено!
Приятно е и само да се разхождаш, улиците на града са оживени, но без да е пренаселено.
И за Брашов има още много за казване, но най-добре е да се види на място.
Няма как да не кажа и няколко думи за Сигишоара. Много цветен и живописен ми се стори или поне това, което успяхме да видим. И в Сибиу и Брашов сградите са цветни, но тук цветовете бяха по-ярки и наситени. Много ми хареса часовниковата кула, която си има разни фигурки, подобно на тази в Прага. Ние успяхме да видим само барабанчика, който отмерва точните часове, а един младеж, от който си купихме магнити ми каза, че „пълната програма“ е в края на деня, но не го разпитах повече, защото нямаше да сме там по това време.
И от тук малко снимки 😊
Няма да задълбавам в повече подробности, ако решите да посетите някои от тези градове, можете да намерите подробна информация из нета, а и винаги можете да ме питате. Идеята ми сега е само да ви пусна мухата.
И накрая няколко думи за храната. Знаете, че обичам да похапвам. Важна част от опознаването на дадена държава за мен е местната храна. И не е чудно, че още се боря с двата килограма, които качих докато бяхме в Румъния. Като чуеш румънска кухня, най-вероятно първото, за което сещаш е мамалига и има защо. Имаше всичко с мамалига. Аз по принцип това румънско нещо не го ям, само опитах, но все още продължавам да не го ям. Ядохме и техния вариант на кебапчета, по-малки са от нашите и имат някаква непозната за мен подправка, но са вкусни. На тема месо всичко доста прилича, на това, което си знаем. Странно за мен беше, че почти не се ядат салати. Салатите винаги бяха в края на менюто и определено не се радваха на популярност. Десертите не ме впечатлиха особено. Добре е да се пробват папанашите, нещо пържено подобно на поничка, полято със сладко и може би заквасена сметана, но и да ги пропуснете, няма да е голяма загуба.
Може би най-много се впечатлих от тестените им неща – гогоши (нещо средно между нашите едновремешни понички и мекици, но с всякакви пълнежи) и ковриги (гевреци в невероятно разнообразие, включително и пълнени с крем, сладко и какво ли още не), основно на тях дължа качените килограми, защото бях принудена да опитам колкото може повече, много са вкусни, потвърдено многократно. Имаше пекарни буквално на всяка крачка.
Обслужването в заведенията би могло да бъде и по-добро, с някои изключения, има какво да се желае в тази посока. Но нали трябва и нещо негативно да има да кажа, че то само суперлативи не върви 😊
Ами май си казах основните неща за Трансилванското ни приключение. Ако нещо ви е заинтригувало, с радост ще разкажа повече лично на по кафе или вечеря.