Разказвала съм за привързаността си към хартиените писма и картички.
(Кики, ако четеш това – Моля те, прости ми, че се забавих толкова с отговора! Ще се реванширам!)
И тази година ще спазим традицията да изпратим картички за Коледа. Отивам в близката до офиса пощенска станция, да купя марки. Заставам на гишето и питам „Може ли да си купя малко марки?“ Симпатичната дама на гишето влиза в тона ми „Колко малко?“. Уж ги бях преброила, ама пак почвам да пресмятам „Една за Америка, две за Европа и седем за България.“ „Не са толкова малко“, казва тя и почва да рови из разни чекмеджета.
Докато чакам се оглеждам. И я виждам, вдясно от мен – Кутията.
Усмихвайки се питам служителката – „Извинявайте, какво правите с писмата?“. Тя ме поглежда някак укорително. „Ама как какво, изпращаме ги по предназначение.“ Наистина ли, мисля си аз. „Аз мога ли да пусна писмо?“ питам малко неуверено. „Може, как да не може, всеки може да пусне“, малко сърдито ми отговаря дамата. Замисля се и допълва – „Ако ще искате апартамент, уточнете в кой квартал, че да не се затруднява Дядо Коледа.“
Други неща бих му поискала на добрия старец. Миналата година му писах писмо, тази още не съм. Имам още време, две седмици до Коледа. Ще взема да го напиша това писмо. Може да го споделя с вас, не знам още, ще видим.
Вие написахте ли си писмото до Дядо Коледа?