Последните дни един стих постоянно ми се върти в главата и не ме оставя на мира.
„Да знаеш да чакаш. Да можеш да чакаш…“ Цитирам по памет, не си го спомням добре, нямам идея и кой е авторът.
Вие знаете ли да чакате, владеете ли изкуството да бъдете търпеливи?
Аз не зная и не мога да чакам. Ужасно съм нетърпелива. Искам нещата да се случват сега и веднага. Но често се получава обратен ефект, колкото повече бързаме, толкова по-бавно се случва всичко.
Тази седмица чакам едно обаждане и може би затова ме преследват тези мисли. Естествено обаждането не идва. Почвам да се питам – дали да не се обадя аз или да изчакам още малко. Не знам какво да направя. Казват, че каквото има да става, ще стане. Това означава ли, че просто трябва да чакаме? Можем ли да променим хода на събитията, ако се опитаме да ги изпреварим? Ако аз не се стърпя и се обадя първа, дали ще ми кажат нещо различно? Едва ли! Но и просто да стоя и да чакам ме подлудява.
За сега успявам да овладея нетърпението си, но не знам докога 😊 Да казват каквото ще ми казват, дори да не ми хареса, предпочитам да го чуя…
Много съм се чудила на рибарите. Какво търпение трябва да имаш, за да чакаш, понякога с часове, нещо да клъвне? Въобще не си се представям. На мен това ми изглежда като най-скучното занимание на света. Но пък един рибар сигурно няма моите дертове с чакането. Казват, че това им действа разтоварващо и успокояващо. А мен ме разтоварват активни занимания, нещо да правя, нещо да се случва.
Иска ми се да опитомя малко това мое нетърпение. Да мога да бъда и търпелива. Дали е възможно? Да бъдеш различен – днес търпелив, утре нетърпелив. Не съм чувала за курс по търпение, но ако ми попадне, веднага ще се запиша. Вече има курсове за какво ли не, защо да няма и за търпение?
Надявам се, че ви е стигнало търпението да прочетете до тук 😊