Замисляли ли сте се, че ограниченията са навсякъде около нас. Някак с лека ръка раздаваме забрани и налагаме ограничения, а трудно даваме възможности и алтернативи.
Днес бяхме седнали да обядваме в малко ресторантче. Един хубав сенчест двор. Донесли са ни бирите и ни е едно такова лежерно. Не виждаме морето, но присъствието му се усеща. Какво повече му трябва на човек.
На съседната маса има семейство – баба, майка, баща и двете им сладки дъщерички.
По-малката девойка постоянно щъка напред-назад. В бързината се случва да побутне стола ми, но не ми пречи, по скоро ми е приятно. Майката на няколко пъти се провиква „Илина, не бутай стола на жената!“ Усмихвам се на майката, за да й покажа, че няма проблем.
Зад мен има нацъфтели цветя и Илина се върти около тях. Има някои прецъфтели и тя усърдно ги маха. Тези й действия не се харесват на майката, която отново на висок тон отправя указания „Илина, не късай цветята!“ „Илина, ела тук!“
Илина седя на масата и по нея се сипят укори. Бабата заявява, че няма да й купи нова играчка. Малката пита „А на кака ще купиш ли?“ Отговорът е категоричен „На кака ти ще купя, защото тя е послушна. Какъвто цвят си избере, такъв ще й купя – жълт, лилав, розов…, какъвто иска.“ Илина започва да плаче, при което бабата отсича „Млък! Да не чувам глас!“
Стана ми мъчно за малката палавница. Със сигурност не е лесно да се справяш с палаво и буйно дете. Но вършат ли работа забраните и ограниченията?!
Илина поплака малко. Бързо си върна усмивката и отиде пак при цветята. Обърна се към майка си и й каза „Мамо, аз ще мириша цветята, няма да ги късам.“
Вътрешно се усмихвам. Мъничето само си намери алтернатива, за да преодолее ограниченията. Има много какво да научим от децата. И може би родителите трябва да учат децата си на това, а не обратното. Но понякога ролите се разменят.
Хубаво би било по-често да мислим какво да правим, а не какво да не правим. Да, живеем в регулиран свят и ограниченията са неизбежни, съгласна съм. Но понякога и на нас така ни е по-лесно – „Не прави това, не ходи там, не говори така…“ А би могло да бъде – „Прави това, защото…, можеш да отидеш там…, по-красиво е да кажеш така…“
В нашия свят изпълнен с ограничения и забрани, ние сме тези, които могат да видят възможностите и алтернативите. Ние можем да се опитваме да правим правилните неща, а не да не правим грешните.
Семейството от съседната маса си тръгна. Видях как малката хитруша хвана баба си за ръка и заподскача до нея, явно не беше изгубила съвсем надежда, че вечерта ще се сдобие с нова играчка. Дано 😊
Малко по-сериозно ми се получи. Не точно като за лежерен съботен обяд с морски привкус.