Петък вечер. Имам среща с приятелка. Решавам да експериментирам и вземам автобус вместо метрото. Оказва се, че така е доста по-бързо и подранявам с почти половин час. Звъня на приятелката ми да видя тя до къде е. „Чакам метрото, след три минути ще дойде, значи след около 20 минути съм при теб. Ти сядай и поръчвай виното.“
Сядам на бара и поръчвам виното😊Това заведение ни е много любимо за летните вечери. Навън няма маси, а само един бар. Срещу бара има кооперация, която всъщност закрива цялата гледка. Ние (аз и тази ми приятелка) много обичаме да сядаме там на бара и да си представяме, че зад кооперацията е морето. Ами така де, зад кооперацията може да има всичко, защо да няма море?
Виното идва и си сипвам малко. Не след дълго пристига и приятелката ми.
Ставам да я посрещна. „Здрастиии!“ Прегръщаме се и сядаме. Усещам я някак напрегната. Но си мисля, че е защото е бързала. Сипвам и в нейната чаша и си казваме „Наздраве! За петък вечер!“
„Ако знаеш как се ядосах“, гледам я изненадано, не е добро начало на вечерта.
Питам какво е станало. „Нещо в офиса ли?“
„Не, този път не. В метрото. Виж ме, още треперя.“ Гледам я окачващо, явно има история и искам да я чуя.
Ще разкажа историята от нейно име, така както я чух.
“От както в метрото можеш да си платиш билета с дебитна карта, най-често използвам тази възможност, защото става много бързо. А нали имам нов телефон и вече плащам с телефона. Та така и този път, платих си билета с телефона и се качих на влакчето.
По едно време се появиха две дами с позната реплика – Контрола, карти и билети за проверка. Аз въобще не се впечатлих, а се оказа, че е трябвало. Стигат до мен и аз казвам, че съм платила с дебитна карта през телефона. Те имаха устройство, което би трябвало да разбере за плащането, но нещо не сработи, може би устройството им не си говори с телефони. С дебитната карта също нищо не отчете… Нещо започна да става напрегнато. Едната „дама“ започна на висок глас да ми обяснява, че съм без билет, защото на нейното устройство не се появява зелена отметка…
Първоначално бях спокойна, но с повишаването на гласа на „дамата“ някак започнах да се ядосвам. Втората контрольорка беше по-разбрана и се опитваше да овладее ситуацията, но нещата излизаха от контрол. Първата продължаваше да крещи, сочейки към устройството, че не се появява заветната отметка.
Опитах да отворя мобилното банкиране и да покажа от там плащането, но обичайно плащанията стават „видими“ след няколко минути…
Обясних им, че тяхната система ме е пуснала да вляза по този начин в метрото и ако настояват, че съм нередовна, ще трябва да се върнем на станцията и да видим на записа от камерите как точно съм влязла. Със сигурност, ако съм прескочила, това ще се види.
Чувствах се безкрайно унизително. Крещи ми някаква невъзпитана жена и ме обвинява в нещо, което не съм направила.
Накрая все пак трансакцията за плащане на 1.60 лв. се появи в мобилното банкиране. Омиротворяващата контрольорка каза на другата – Ето платило си е момичето.
Не последва извинение или нещо подобно. Просто продължиха напред. Една жена, станала свидетел на разправията, мило ме зауспокоява.“
Много разсъждения ми напират от тази случка.
Това, че имаш някаква „власт“ да контролираш нещо, дава ли ти право да крещиш на хората? Приемливо ли е да се държиш неуважително с потенциалния нарушител?
По никакъв начин не толерирам пътуването без билет и уважавам контрольорите. Но очаквам, че и те ще ме уважават, дори да се окаже, че съм без билет. Най-вероятно им се налага да търпят всякакво отношение, но това оправдание ли е за тяхното поведение…
Мисля си как аз бих се почувствала в такава ситуация. Дали бих успяла да запазя добрия тон или напротив, иска ми се да вярвам, че ще успея.
Приятелката ми обмисля да напише жалба, ако има интересно развитие, ще ви кажа.
Тази вечер се появи още един Пътник без билет, но този си беше истински нарушител😊
В основното ми имаше спанак и разни зелении, завити в питка с телешко месо. Предложих на приятелката ми да опита и й отрязах. Тя посегна да набоде и спря – „Ама тук има нещо странно!“ Оказа се, че има охлюв и то никак не беше малък, с черупка и всичко там каквото си има. Ехааа, можеше и зъб да си счупя, а за хигиенните аспекти да не говорим.
Показах го на сервитьорката и тя заключи, че сигурно е от спанака. Ами от месото няма как да е, ама този спанак нали следва да е бил измит. Помолих я да вземе чинията, някак ми се беше отяло.
Извадиха ни го от сметката, но след това цяла вечер сервитьорката ми беше сърдита.
Шарен свят!