Понеделник сутрин. Изпълват ме смесени чувства. Започва новата седмица, нови седем дни са пред мен. Какво ще ми поднесат?
Вие обичате ли понеделниците?
Мъжът ми обича да казва, че ако нещо не свършва, няма да му се радваме. Обичайно ми го казва, ако се тръшкам, че почивните свършват или отпуската или нещо друго хубаво. Може би е прав. Ако имахме едни безкрайни почивни дни, те вече нямаше да са това, което са. Нямаше да ги ценим и може би щяхме да ги пропиляваме.
Хубаво е когато започва нещо ново, дори да е само една нова седмица.
Обичам докато си пия кафето в понеделник сутрин да си представям хубавите неща, които ще ми се случат през новата седмица.
Понякога се чувствам хваната в капана на повтарящия се цикъл понеделник – петък. Мислела съм си какво ли е да работиш на смени. Вярно, че се налага да работиш, когато хората почиват, но пък и почиваш, когато другите работят. Наскоро си бях взела един почивен ден в петък, просто ей така и беше перфектния ден. Помотах се на воля, свърших си разни отлагани неща… Но ако това се случва често, не знам дали ще е винаги толкова хубаво.
Изкушавам се да вървя срещу течението, да не съм в общата писта, но не знам дали това винаги е най-доброто. Понякога не е лошо да следваш утъпканите пътеки.
Нещо май задълбах… Вие какво си мислите в понеделник сутрин? Изпълва ли ви нетърпение или по скоро досада?
Честит понеделник!