Има вечери, които просто са обречени да бъдат идеални. Всичко се подрежда така, че да се чувстваш добре.
Вчера беше такава вечер. Със сигурност залезът, който беше перфектния декор на вечерта, допринесе много. А като има и море, кръгът съвсем се затваря. Няма как да не е прекрасно.
Всъщност и през целия ден нещата следваха някаква особена линия и всичко си беше на мястото. Няма какво да добавиш или да промениш.
Аз не съм точно сова, не съм и чучулига, нещо по средата съм, но повече с уклон към совите. Може би затова рядко ми се случва да посрещна изгрев. Залезите са ми по-близки някак.
Залезът е времето между деня и нощта и за мен винаги е имал специална символика. Сега като се замислям, прилича на моите Междувремия. Времето, в което денят не е свършил съвсем и нощта все още не е започнала. Време да спреш за малко и да се обърнеш към отиващия си ден. Какво ми се случи днес; какво можеше да направя различно; какво можеше да не направя; какво ми се искаше да направя, а не го направих; усмихнах ли някого днес, научих ли нещо ново…? Все въпроси, които си задавам по залез време.
И вие си задавате тези въпроси, нали?
Понякога си мисля, че си задавам прекалено много въпроси. Не знам дали е така, но дори и да е, на мен ми харесва. Знам си, че съм много любопитна, но винаги съм смятала, че това е хубаво.
Не ми се иска нещата просто да се случват около мен и аз да съм само зрител. Като си задавам въпроси и търся отговорите им, усещам, че съм част от играта, че мога да променя нещо. Дори да не направя най-правилното нещо, поне ще съм опитала. И винаги мога да тръгна по друг път, да направя промяна или в краен случай обратен завой (на нашата навигация сме дали настройка да избягва обратни завои и той (Пеню) все се опитва с ляво, дясно и т.н., но понякога и той казва „При първа възможност, направете обратен завой!“).
Въпросите, които си задавам ми помагат да следвам посоката, която съм избрала в дадения момент и да не се отклоня прекалено.
Нещо много встрани от красотата на залезите отидох. Отплеснах се и задълбах в размишления.
Каквото и да предпочитате – изгреви или залези, дайте си това време, за да намерите отговорите на вашите въпроси.
Природата е сложила рамка – начало и край, които се повтарят всеки ден.
Изгревът е начало на деня и край на нощта, залезът е край на деня и начало на нощта. Изгреви и залези, начало и край и така всеки ден, ден след ден.
И за финал на вчерашния ден и на идеалната вечер имаше почти пълна луна. Нали се сещате луна, море, лунна пътека (вчера си беше направо лунен булевард).
Пожелавам ви спиращи дъха изгреви и залези, на който да се наслаждавате в добра компания или пък насаме със себе си и отговорите, които търсите!