Когато учиш нов език пред теб се разкрива един нов свят, нова култура, нови възможности. Винаги съм се възхищавала на хората, които с лекота учат езици. Аз за съжаление не съм от тях. Поназнайвам английски, с руския се оправям някак, а немският ми е доста изветрял. От години все се каня да повъзстановя научното от Другарката по немски в училище, но все нещо друго излиза на преден план. Сега пак съм на такава вълна, но да видим.
Когато планираме пътуване, част от подготовката ни е да научим на съответния език някои основни думи и изрази – Добро утро, Добър ден, Благодаря, Довиждане…
Много е приятно усещането да кажеш нещо на местния език и да видиш усмивките на хората. Аз също много се радвам, когато чужденец се опитва да говори български. Езикът сближава хората.
За това лято се подготвяхме за обиколка из Трансилванската част на Румъния. Вече сме били в Румъния и знаем основните поздрави. Мъжът ми реши, че ще ме научи да броя. След няколко часа упражнения вече можех да броя до сто, че и до повече на румънски. Нямам идея за какво точно ще ми послужи това, но ми беше забавно да се науча.
Пристигаме в Брашов, първата ни спирка. Звъним на телефона, които имаме. Мила жена ни обяснява на добър английски, че още не могат да ни настанят. Казва, че можем да си оставим багажа и да се разходим малко.
Влизаме в двора на къщата и виждаме усмихнато момиче. То бърза да ни обясни, че не говори английски и ни посочва къде да оставим багажа. Пита ни дали сме французи, от което аз се чувствам поласкана, но все пак й казвам, че сме от България. Не успявам да преценя реакцията й, но едва ли за нея това има особено значение. Оглеждаме се, къщата изглежда добре, всичко е цветно и уютно.
Момичето ми се усмихва и ми сочи към вратата, която има ключалка с код. Патру – чинчи – опт – ноуа (4-5-8-9), казва тя и сочи към ключалката. Зацепвам, че ми казва кода и започвам да повтарям. Ето, ще има полза от наученото. Момичето видимо е доволно, че я разбирам и аз се чувствам горда от себе си.
Готови сме да тръгнем из града. Намирам момичето, за да кажа „Довиждане“. „Лареведере“ казвам аз. Тя се усмихва и окуражена от моите „познания“ започва да ми обяснява нещо на румънски. Говори бързо и аз гледам объркано. Разбирам само няколко думи – едно, две, ядене, кафе, край. Бързо се досеща, че не я разбирам и повтаря бавно от начало, като на помощ идват и ръцете. Този път схващам, че ми обяснява да се разходим за час-два, да хапнем и да пием кафе, а тя през това време ще приключи.
Общуването е толкова лесно и приятно, когато хората искат да се разберат.
А може да бъде и също толкова трудно. Понякога не успяваш да се разбереш с хора, с които говорите на един език. В началото казах, че езикът сближава. Да, така е, но същият този език, може и да разделя.
Странни същества сме ние хората 😊
Тази вечер като си поискахме сметката на английски, попитах сервитьорката, как да си я поискаме на румънски. „Нота де плата“, каза тя с широка усмивка. И след това допълни “Thank you” – “Мулцумеск“. „Мулцумеск“ й казвам и аз.
