Поне за ден да спрем да се оплакваме. Възможно ли е?!
От време на време си поръчвам „загадъчна“ кутия с козметика. Предварително се знаят само някои от продуктите, другите са изненада. В една от последните, наред с кремчетата имаше комплект с карти. 30 карти за 30 дни, всяка карта е предизвикателство. Всеки ден правиш нещо, което ти помага да подредиш света около себе си и ти разкрива чудесата на минимализма. Разказах на приятелка и малко на шега решихме заедно да преминем през предизвикателствата.
Правим го 😊 Малко сме хаотични и след повече от месец сме още на 5-тата карта (остават още 25), но пък се стараем да изпълняваме предизвикателствата осъзнато.
Петото определено ми допадна – Не се оплаквай цял ден! Мисля си, че не съм мрънкало. Не обичам да се оплаквам. Но както каза приятелката ми, като коментирахме предизвикателството, „и аз си имам моите тъмни моменти“. То кой ли си няма? Но на някои хора са им в повече.
В понеделник започнахме. Никакви оплаквания. Наблюдавам се и като усетя признаци на недоволство, мрънкане или нещо подобно, се опитвам да се спра. Не успявам винаги, промъква се някое оплакване, но определено виждам разлика.
(Само малка вметка – не си падам по позитивната философия или както там се нарича, това, което ни призовава да мислим само позитивно, да реагираме на всичко позитивно и т.н. Според мен моментите трябва да се изживяват, така както ги усещаме. Понякога сме тъжни, угрижени, разтревожени и какво ли още не. Случват ни се гадости и имаме нужда да ги преодолеем. Губим хора и неща и имаме нужда да ги изстрадаме. Важното за мен е да сме осъзнати, да познаваме и овладяваме емоциите си, не че е лесно.)
Та обратно на оплакванията или по-скоро липсата на такива. По някое време в понеделник се усетих, че ми е едно лекичко и приятно. Денят си беше съвсем обикновен, натоварен и забързан. Но това, че си налагах да не се оплаквам, ме караше да видя ситуациите по различен начин.
Понякога просто си мрънкаме, ей така заради самото мрънкане, сякаш по инерция. И това неусетно ни натоварва емоционално, дните ни изпълнени със срокове и спешностти стават още по-напрегнати. Оплакването ни пречи да се фокусираме върху истински важните неща, замъглява преценката ни.
Някъде съм чела, че негативните емоции, ако не им обърнем внимание, изчезват след няколко секунди. Но ако им обърнем внимание, могат да ни тормозят с часове и дори дни. А оплакването е точно това, обръщаме внимание на негативното в нас и около нас. То ни оплита в мрежите си и няма измъкване.
Мисля да продължа с това предизвикателство, колкото повече, толкова повече. Някои дни ще е по-трудно, други напротив. Може би по някое време ще ми стане навик 😊
Представете си само. Никой около вас не се оплаква. Всички виждат решенията, а не проблемите. Трудните задачи са възможност да научим нови неща. Лошото време е прекрасно да си полегнеш с книга в ръка. Няколкото излишни килограма ни мотивират да спортуваме. Оставям на вас да допълвате…
Ще се опитате ли? Поне за ден!