Като бях малка се питах какво прави морето през зимата. Представях си го тъжно и самотно да сънува хората, смеха и безгрижието на отминалите летни дни. В наивните ми детски представи то, морето, съществуваше единствено, за да ни посреща през лятото.
Сега по-скоро си мисля, че на морето му е най-добре, когато си тръгне и последният турист. Въобще не ми изглежда като да страда без хората. Не мисля, че му липсваме особено. Всъщност, ние сме тези, които тъгуват през зимата и очакват следващата среща с морето.
А то си е там. Наслаждава се на спокойствието и е потънало в собственото си величие. Разлива великолепието си, понякога тихо и нежно, понякога бурно и страстно.
Стъпвам леко по пясъка, на пръсти, чувствам се малко като натрапник и внимавам да не му досаждам. Оставям всички мисли някъде там на брега и се потапям в есенното море.
Ще дойда и през зимата. Ще идвам по всяко време, вече знам, че морето не е само за лятото…