Месец: юли 2022

Много обичам да готвя, но през лятото никак не съм изкушена да стоя дълго около печката. През топлите месеци превключвам на режим студена кухня 😊

Естествено тараторът е удостоен с особено внимание. Не знам за вас, но аз много обичам таратор.

Според мен основната тайна на хубавия таратор е че краставиците трябва да са нарязани. Не ми харесва таратор с настъргани краставици. Да, рязането на дребно е по-времеемко от настъргването, но това усилие си заслужава. И пак по мое скромно мнение, таратор без чесън и копър, не е никакъв таратор. Орехите аз лично ги пропускам, но и с орехи ми харесва. Мисля си, че няма нужда да давам рецепта, не познавам някой, който би се затруднил да направи таратор.

Но колкото и да обичаме нещо, то по някое време започва да ни омръзва и ни се иска да разнообразим.

Аз така преди няколко години реших да направя гаспачо. И мога да кажа, че студената доматена супа ни хареса. Тараторът все още заема челното място, но имаме и една добра алтернатива. Хем има прилики, но и е много различно. Аз шеговито казвам – „Ще правя доматен таратор.“

По принцип като готвя рядко се придържам строго към рецепта, по-често импровизирам. И за гаспачо нямам точна рецепта. Ще изброя съставките и основни насоки, а вие ще намерите вашето най-добро съотношение.

Продукти – около килограм домати (добре е да са сочни и да могат лесно да се белят), 1 краставица, 1 червена и 1 зелена чушка, няколко скилидки чесън, малка глава лук (аз предпочитам салатен), зехтин, сол, черен пипер и магданоз.

Приготвяне – обелвате доматите и ги пасирате, нарязвате на много ситно (по-ситно отколкото за таратор) краставицата, чушките и лука, чесънът може да го накълцате, а може да използвате и преса. Смесвате всичко и добавяте зехтина, солта, черния пипер и магданоза. Ако ви се струва много гъсто, можете да добавите малко вода или кубчета лед.

Това е моята интерпретация. Можете да потърсите по-точни рецепти, има много варианти. Аз исках да ви дам вкусна алтернатива на любимия ни таратор.

Ако трябва да отговоря на въпроса, с който започнах, бих казала и двете (този отговор обичам да чувам, когато питам мъжа ми „Мило, коя чанта да си купя, червената или черната?“). И все пак тараторът е с малко предимство.

В „Най-хубавите години“ споменах, че харесвам Г8 заради филмовата селекция. Всъщност, това не е единствената причина да го харесвам. Дворът, който през летните месеци става лятно кино – Кинодвор, ми е много, много любим.

Не е съвсем като лятното кино от детството ми, но се доближава. Препоръчвам да опитате 😊

Вече е достатъчно топло, а и май спря да вали, поне засега, така че е време да се огледаме какво ще дават на двора.

Можете да разгледате програмата ТУК

Един от филмите съм гледала и определено бих го препоръчала – „Книжарница в Париж“.  Както подсказва заглавието, действието се развива в Париж. Ако този град ви е любим като на мен, ще повъздишате със сигурност. Няма да издавам подробности от филма, за да ви е интересно, ако решите да го гледате. Само ще кажа, че на мен особено много ми хареса края. Остави ме замислена и някак изненадана и след това продължих да се чудя, какво точно се случи и защо така стана.

Можете да прочетете  повече за филма ТУК

А аз си добавям няколко филма в списъка за гледане през предстоящите летни вечери и ако нещо ми се стори интригуващо, ще ви кажа.

Пожелавам ви топли летни вечери, изпълнени с емоции и споделени с любими хора!

Понеделник сутрин. Изпълват ме смесени чувства. Започва новата седмица, нови седем дни са пред мен. Какво ще ми поднесат?

Вие обичате ли понеделниците?

Мъжът ми обича да казва, че ако нещо не свършва, няма да му се радваме. Обичайно ми го казва, ако се тръшкам, че почивните свършват или отпуската или нещо друго хубаво. Може би е прав. Ако имахме едни безкрайни почивни дни, те вече нямаше да са това, което са. Нямаше да ги ценим и може би щяхме да ги пропиляваме.

Хубаво е когато започва нещо ново, дори да е само една нова седмица.

Обичам докато си пия кафето в понеделник сутрин да си представям хубавите неща, които ще ми се случат през новата седмица.

Понякога се чувствам хваната в капана на повтарящия се цикъл понеделник – петък. Мислела съм си какво ли е да работиш на смени. Вярно, че се налага да работиш, когато хората почиват, но пък и почиваш, когато другите работят. Наскоро си бях взела един почивен ден в петък, просто ей така и беше перфектния ден. Помотах се на воля, свърших си разни отлагани неща… Но ако това се случва често, не знам дали ще е винаги толкова хубаво.

Изкушавам се да вървя срещу течението, да не съм в общата писта, но не знам дали това винаги е най-доброто. Понякога не е лошо да следваш утъпканите пътеки.

Нещо май задълбах… Вие какво си мислите в понеделник сутрин? Изпълва ли ви нетърпение или по скоро досада?

Честит понеделник!

Петък вечер. Имам среща с приятелка. Решавам да експериментирам и вземам автобус вместо метрото. Оказва се, че така е доста по-бързо и подранявам с почти половин час. Звъня на приятелката ми да видя тя до къде е. „Чакам метрото, след три минути ще дойде, значи след около 20 минути съм при теб. Ти сядай и поръчвай виното.“

Сядам на бара и поръчвам виното😊Това заведение ни е много любимо за летните вечери. Навън няма маси, а само един бар. Срещу бара има кооперация, която всъщност закрива цялата гледка. Ние (аз и тази ми приятелка) много обичаме да сядаме там на бара и да си представяме, че зад кооперацията е морето. Ами така де, зад кооперацията може да има всичко, защо да няма море?

Виното идва и си сипвам малко. Не след дълго пристига и приятелката ми.

Ставам да я посрещна. „Здрастиии!“ Прегръщаме се и сядаме. Усещам я някак напрегната. Но си мисля, че е защото е бързала. Сипвам и в нейната чаша и си казваме „Наздраве! За петък вечер!“

„Ако знаеш как се ядосах“, гледам я изненадано, не е добро начало на вечерта.

Питам какво е станало. „Нещо в офиса ли?“

„Не, този път не. В метрото. Виж ме, още треперя.“ Гледам я окачващо, явно има история и искам да я чуя.

Ще разкажа историята от нейно име, така както я чух.

“От както в метрото можеш да си платиш билета с дебитна карта, най-често използвам тази възможност, защото става много бързо. А нали имам нов телефон и вече плащам с телефона. Та така и този път, платих си билета с телефона и се качих на влакчето.

По едно време се появиха две дами с позната реплика – Контрола, карти и билети за проверка. Аз въобще не се впечатлих, а се оказа, че е трябвало. Стигат до мен и аз казвам, че съм платила с дебитна карта през телефона. Те имаха устройство, което би трябвало да разбере за плащането, но нещо не сработи, може би устройството им не си говори с телефони. С дебитната карта също нищо не отчете… Нещо започна да става напрегнато. Едната „дама“ започна на висок глас да ми обяснява, че съм без билет, защото на нейното устройство не се появява зелена отметка…

Първоначално бях спокойна, но с повишаването на гласа на „дамата“ някак започнах да се ядосвам. Втората контрольорка беше по-разбрана и се опитваше да овладее ситуацията, но нещата излизаха от контрол. Първата продължаваше да крещи, сочейки към устройството, че не се появява заветната отметка.

Опитах да отворя мобилното банкиране и да покажа от там плащането, но обичайно плащанията стават „видими“ след няколко минути…

Обясних им, че тяхната система ме е пуснала да вляза по този начин в метрото и ако настояват, че съм нередовна, ще трябва да се върнем на станцията и да видим на записа от камерите как точно съм влязла. Със сигурност, ако съм прескочила, това ще се види.

Чувствах се безкрайно унизително. Крещи ми някаква невъзпитана жена и ме обвинява в нещо, което не съм направила.

Накрая все пак трансакцията за плащане на 1.60 лв. се появи в мобилното банкиране. Омиротворяващата контрольорка каза на другата – Ето платило си е момичето.

Не последва извинение или нещо подобно. Просто продължиха напред. Една жена, станала свидетел на разправията, мило ме зауспокоява.“

Много разсъждения ми напират от тази случка.

Това, че имаш някаква „власт“ да контролираш нещо, дава ли ти право да крещиш на хората? Приемливо ли е да се държиш неуважително с потенциалния нарушител?

По никакъв начин не толерирам пътуването без билет и уважавам контрольорите. Но очаквам, че и те ще ме уважават, дори да се окаже, че съм без билет. Най-вероятно им се налага да търпят всякакво отношение, но това оправдание ли е за тяхното поведение…

Мисля си как аз бих се почувствала в такава ситуация. Дали бих успяла да запазя добрия тон или напротив, иска ми се да вярвам, че ще успея.

Приятелката ми обмисля да напише жалба, ако има интересно развитие, ще ви кажа.

Тази вечер се появи още един Пътник без билет, но този си беше истински нарушител😊

В основното ми имаше спанак и разни зелении, завити в питка с телешко месо. Предложих на приятелката ми да опита и й отрязах. Тя посегна да набоде и спря – „Ама тук има нещо странно!“ Оказа се, че има охлюв и то никак не беше малък, с черупка и всичко там каквото си има. Ехааа, можеше и зъб да си счупя, а за хигиенните аспекти да не говорим.

Показах го на сервитьорката и тя заключи, че сигурно е от спанака. Ами от месото няма как да е, ама този спанак нали следва да е бил измит. Помолих я да вземе чинията, някак ми се беше отяло.

Извадиха ни го от сметката, но след това цяла вечер сервитьорката ми беше сърдита.

Шарен свят!