Начало. Една от многото думи, които използваме всеки ден. Но какво са думите сами по себе си? Просто думи. Хората влагат смисъл в думите. Хората дават живот на думите.
Искам с тези думи да поставя началото на МЕЖДУВРЕМИЯ. Казаха ми, че няма такава дума. Дали? Щом аз я използвам, значи я има. Мисля, че това е уникален шанс да вложа моя смисъл в тази дума.
Междувремия – за мен това са моментите, в които спирам за малко и се обръщам към себе си. Опитвам се да сложа ред в мислите си и да се помиря със себе си и със света. Да се насладя на нещо прекрасно или пък да изстрадам нещо неприятно. Моментите, в които времето някак спира. Може би за това е между-времия, някъде там по средата на нищото, между това и онова…
Началото обичайно е нещо вълнуващо. Ще излъжа, ако кажа, че не се вълнувам. Създаването на МЕЖДУВРЕМИЯ за мен е много лично преживяване и все още ми е малко странно, че ще види бял свят.
Нямам грандиозни цели или очаквания, просто искам да споделям думите, които напират да излязат. Думите, в които влагам, това което е важно за мен, моя смисъл, моите емоции, моите ценности.
Иска ми се да вярвам, че това ще бъде начало на нещо хубаво. Нещо, което ще има смисъл както за мен, така и за хората, които ще четат моите думи.
Не мога да обещая, че винаги ще е приятно. Понякога ще бъде весело, друг път тъжно. Може да има и разочарования, яд, гняв. Но ще има и романтика, и щастие и безгрижие. Ще има вълнуващи книги, интересни постановки и филми, места, които заслужават да бъдат посетени, вкусна храна, случайни и не толкова случайни находки…
Ще има от всичко за всеки 😊 Ти решаваш какво да си вземеш и какво да оставиш.
И не бива да забравяме, че думите са просто думи!