Забелязахте ли, че липите са цъфнали?
Преди няколко дни вървях към метрото и усетих нещо различно. Много бързах и първоначално не разбрах какво се е променило. Имаше нещо във въздуха. И отведнъж ми просветна – липите, липите са цъфнали. Забавих крачка и се спрях под една липа. Придърпах клонче, за да усетя по-добре аромата. Откъснах си едно цветче и продължих да бързам, защото вече закъснявах, но вече ми беше едно такова приповдигнато и приятно.
Вчера вечерта се виждах с приятелка. Отнесохме се в приказки и изпуснахме последното метро. Бяхме в Мола на Стамболийски и тя предложи да повървим до Сердика и от там да си вземем таксита. Така и така сме окъснели, поне да се насладим на лятната нощ. Прегърнах идеята и тръгнахме бавно по Стамболийски.
Забелязали ли сте, че през нощта ароматите се усещат по-силно? Може би, защото колите са по-малко или не знам и аз защо, но още като тръгнахме, усетихме мириса на липи. Отново този сладък аромат. Чела съм, че има ароматна памет. Т.е. в паметта ни даден аромат се свързва със събитие и когато усетим този аромат се сещаме и за събитието. Нещо такова се случи. Спомних си за ходенето ни в Берлин. Бяхме там през юни 2019. Тези от вас, които като мен са учили немски в училище, със сигурност си спомнят за булеварда „Unter den Linden”, една от забележителностите на Берлин. Като планирахме пътуването, се целихме да сме там точно, когато липите цъфтят. И успяхме, идеалното време – около средата на юни. Из целия град се усещаше присъствието на липите. Берлин е специален град, изпълнен с минало и с напиращо настояще. Целият град сякаш вибрира. Но тогава, в средата на юни, липите доминираха над всичко и навсякъдя. Това поне се е запечатало в моята ароматна памет.
Разказвам на приятелката ми. Разказът ми се слива с ноща и продължаваме да вървим бавно, опитваме да поемем колкото може повече от вълшебния аромат.
В един момент тя възкликва „Ама чаят не мирише така“. Съгласявам се с нея и двете избухваме в смях. Да, чаят си е чай, няма как да се сравни с лятната нощ изпълнена с мирис на липи. Съвсем забавяме крачка, за да се насладим максимално на този момент. А в моята ароматна памет, към „липа“ добавям още нещо, за което да ми напомня този аромат.
Замислих се, че около нас постоянно има аромати, повечето от които приятни и създаващи радост.
Пролетта с цъфтящите дървета, люляците, салкъмите…
Лятото с липите, розите, лавандулите, летния дъжд…
Есента с узрелите плодове и сухите листа, сутрешните мъгли…
Зимата с портокалите и коледните сладки, горяща камина и ароматни свещи…
Това са само някои от най-ярките акценти от ароматната палитра, които асоциираме със сезоните. А има още толкова много, които са навсякъде около нас, ежедневието ни е изпълнено с тях. Нужно е само да им обърнем малко внимание, да ги забележим.
Истинско удоволствие е да се наслаждаваш на ароматите. Случвали ви се да спрете до цъфнало дърво, за да го помиришете? Или да се наведете да усетите аромата на розите?
Ще ви призная, че понякога виждам учудени погледи, когато се спирам да помириша дърво или цвете. Чета в очите на хората „Ама тая наред ли е?“ Усмихвам и им отговарям наум – „Да, съвсем съм си наред.“
Пробвайте и вие. Забавете крачка и усетете ароматите наоколо.
