Когато бях за първи път в Сибиу (Румъния), останах очарована от капандурите на покривите, които приличат на очи. Накъдето и да се обърнеш виждаш тези очи. Сякаш някой те гледа…
Мислех си, че втория път няма да ме впечатлят толкова, но когато преди няколко дни тръгнахме из града се вълнувах от очите не по-малко. Усещането е много странно, странно и вълнуващо, поне за мен.
Пасифлорите са цъфнали. Няколко години имах пасифлора. Като цъфна за първи път подскачах от радост. Стана ми криво като разбрах, че цветът трае само един ден. Цъфва сутринта, вечерта се затваря и това е…
Казах си, ето защо е важно да се насладим на всеки момент. Всичко е преходно и много често свършва по-бързо отколкото ни се иска.
Обичам да се заглеждам по стари, изоставени къщи. Мъчно ми е като ги гледам рушащи се, в окаяно състояние. Понягога си представям, че къщата е моя, мислено я ремонтирам, връщам я към живот и се виждам като Господарката на къщата 🙂 Наскоро, обикаляйки из центъра на Бургас се загледах по една къща, но се оказа, че тази къща си има господарка…
