Тръгвам рано за работа. Понеделник сутрин. Още не съм се събудила съвсем, въпреки по-късното ставане по „новото време“. Вървя към колата и си мисля за второто кафе, което ще изпия в офиса с колегите.
И тогава видях нещо, което ме извади от полузаспалото ми състояние.
Стана ми и весело и тъжно едновременно. Обичам балони. Карат ме да се чувствам като малко дете, приканват ме да си поиграя с тях.
Замислих се. Колко бързо отминават моментите. Колко преходно е всичко. Вчера са били пълни с живот и радост, а тази сутрин захвърлени на боклука. Непотребни и безжизнени. Цветовете им са помръкнали и вече не напират да полетят. Сякаш са се примирили.
Поспрях се и продължих. Доста тегави мисли за рано сутрин.
Като се прибирам от работа вече няма да са там.